Loading...Нормалните хора очакваха промени от СДС, а не от БСП и останалите
Мавърът Гаргамел подари България на Съветска Русия и на нейните агенти от червената номенклатура
Защо няма да се занимавам с „българските проблеми”? Така обобщавам многобройните въпроси на множество зрители на предаването „Диагноза”, което алено червеният тим, съставен от ръководни представители на БСП и СДС – съответно Георги Гергов и Иван Чомаков – свали от програмата на телевизия „Евроком-България”.И бързам да им отговоря: Понеже българите живеят добре. Доволни са. Убедени са, че избират своите любимци, които „ще ги оправят”.
И винаги намират изход от кризата. Навярно някой ден тъкмо този начин за спасение поединично ще навлезе в международните речници като „българска работа”. Затова не бива да смущаваме честитото им всекидневие.
Едва ли ще намерите друг народ, който да се оплаква от своите по африкански ниски доходи, а същевременно да бърза и да се реди на опашки, за да плати по западноевропейски високите си (по абсолютна стойност) данъци и сметки за комунални услуги. Нито ще откриете население, което в продължение на десетилетие да е поробвано, избивано, потискано, лишавано от достойнство и елементарни човешки права, превръщано в покорно стадо от платените наемници на чужда сила, а да продължава да бленува по времето на тоталното безправие. За десетилетията, когато му отнеха собствеността – върху земя, предприятия, манифактури, работилнички, дюкянчета, жилища (на мнозина) – всичко. И го откъснаха от корените му, за да го принудят да се пролетаризира. Дори да възкресите платения от лорд Лайънъл Ротшилд измамник Карл Маркс и го попитате колко време е необходимо, та земеделецът или скотовъдът да се превърнат във фабрични работници, ще получите твърд отговор: Нужни са най-малко две поколения. Четете „Капитала”…Нашенските „марксисти”, които не знаеха да четат, камо ли да разгърнат дебелите „трудове” на „класика”, просто подкараха „масите” от селата и като послушни овце ги завърнаха към градовете. (Всяко стадо си заслужава овена.) Натъпкаха ги в панелните гета, в които се пръкнаха новите поколения на „социализЪма” – „хармонично развитите личности” – блян на тогавашната комунистическа принцеса. Израсли в недодяланата сивота на тези комплекси-спални, отгледани в атмосфера на първобитна семейна грубост (доброто възпитание и маниери бяха обявени за буржоазна отживелица), днес тези поколения разпространяват своята агресия в обществото. Затова не се учудвайте на безпричинните убийства. Първоизточникът е заровен там, в „крайблоковите пространства” на тоталитарното общество. Нали родителите на тези младежи са ги „възпитавали” с ленинското „бий врага”! А кой е врагът? Всеки, който изобщо или в конкретния момент не мисли като изградения в соцгетото насилник.Когато комунистическата партия ни подари пишман свободата, самата тя ликвидира действалите дотогава правила. И се постара епохата на слободията да се проточи възможно най-дълго. Та чрез притежаваната от нея сила номенклатурата да превърне дадената й от външния окупатор икономическа власт в лична. А тя, чрез парите, неизбежно прераства в абсолютна власт. Не го ли виждате и разбирате? Нима не сме участници в този процес? А ако го проумявате, какво правите? Бързате към опашките, за да не пропуснете поредния срок да се издължите в полза на същата господстваща червена номенклатурна класа.Едно от най-тежките поражения, които държавният капитализъм, кой знае защо наричан „социализъм”, нанесе, е откъсването на човека от вярата в Бога и отучването му да мисли. Затова сега слушам телефонните обаждания на различни зрители в множество телевизионни предавания, все водени от комунисти и ченгета, и то в медии, собственост на номенклатурчици – без изключения. И в тези своеобразни телефонни изповеди все по-често се усещат две носталгии. Първата е по робството. Когато „всички животни бяха равни, но някои бяха по равни”, както гласи формулата на Джордж Оруел от неговата „Животинска ферма”. Това, че големите прасета – истинските свини, живееха по-така, се оказва без значение. Просто фабриката за завист работеше на по-ниски обороти. А кражбата, превърнала се в най-масовия спорт, както и системата на „втория начин” – връзките и рушветите, позволяваха да се преживява на много ниско, но явно оказало се достатъчно равнище.Втората носталгия е по Иван Костов и неговото управление. Сигурен съм, че способността да се забравя лошото е Божи дар. Иначе щяхме да живеем единствено с мрачните спомени и съвсем нямаше да се понасяме. Както доста хора изтриха от паметта си ужасите на т. нар. социалистическо общество, така загърбиха спомена за времето, когато Командирът бе тъй възневидян, че едва се намърда в Парламента. И имаше защо.Тъй като нормалните хора не очакваха нищо от „бившите комунисти”, скупчени в БСП, БЗНС, някакви социалдемократи, псевдолиберали и т.н. Убедено вярваха в Костов и неговите „пророци”. Загърбиха първата Божия заповед и си създадоха кумири. А това се заплаща и то прескъпо.Костов, когото – да не крием истината – в края на 1996 и началото на 1997 г. Ахмед Доган почти зорлем изкара на площада, обеща: „Няма да ви предадем.” И освен това – съд за виновниците за националната катастрофа. В деня след като положи клетва като министър-председател побърза да хвърли обещанията си в „кръглата папка”. И запретна ръкави да изпълнява заветите на своя патрон Андрей Луканов и на господстващите в сянка висши дейци на издигналата го партия-майка. Асистентът по марксистка политикономия, кандидат-членът на БКП, съпругът на партийна секретарка Иван Йорданов Костов свърши черната работа на номенклатурата.Чрез изключително несправедливата приватизация, по спуснат му откъдето трябва списък, той превърна червените барони и техните подставени лица в класа на новобогаташи. На всичко отгоре и за огромно съжаление, неспособни да въртят пари, а единствено да ги трошат за псевдолукс и перхидролено-силиконови хубавици с мек акцент. По този начин вместо да приеме закон за декомунизация и да постави партийните величия и техните семейства на местата им (според мен в резерват), Костов ги обогати. Той замени принципа на справедливостта, с участие на нормалните хора в очастествяването, с партийно оцветена шуробаджанащина. От нея се облагодетелстваха приближените му послушници (Надежда и Камен Михайлови, Христо Бисеров, Александър Божков, Евгений Бакърджиев, Йордан Цонев, Марио Тагарински, Стефан Софиянски, Богомил Бонев, Любомир „Пъпката” Павлов…). Ала те се оказаха нищожен брой в сравнение с тълпата от алчни потомци на убийци и разбойници, които навремето национализираха. А този път техният Командир постави не на старт линията, където бе народът, а десет метра преди финала на стометровата приватизационна дистанция. Нямаше как състезателите от отбора на номенклатурата да не спечелят бягането, чиято финална лента бяха предприятия, банки, магазини, ресторанти – цялата икономика. Национализаторите приватизираха! Дори изкривените умове на Маркс и Ленин не биха могли да измислят толкова фантастичен сюжет. Уви, у нас той се състоя, превърна се в действителност. Посочете ми поне един нормален човек или „реститут” (поредната обида във веригата от злословия по адрес на старата патриотична буржоазия), които е забогатял по почтен начин, и на часа ще оттегля думите си. Да, другарят Костов заслужено бе наречен Мавъра. Не толкова заради цвета на кожата и небцето си, а поради своите тъмни дела в полза на комунистическата номенклатура. По-късно той бе провъзгласен и за Гаргамел, какъвто се оказа за повечето мислещи българи.Вместо да извади на показ всички архиви на БКП и нейния репресивен инструмент Държавна сигурност, политикономистът остави това за грядущите управници. И по една своеобразна ирония днес правителството, доминирано от БСП, вади на показ избрани откъси от тъмното минало на тези служби и неговите „герои”. По Костово време бе приета една декларация, обявена за закон – най-яловия в историята на правото. Става дума за Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, от който не следва нищо. Той не притежава качествата на нормативен документ от такъв ранг – закон. Тъй като не съдържа санкциониращ дял. Колчем бъде споменат, другарите – престъпниците и съучастниците в комунистическите престъпления – повдигат рамене с иронични усмивки. И са благодарни на техния пълномощник, приведен зет в село Драгалевци.Пак Костов отказа да умножи доставчиците на природен газ. Неговото правителство отхвърли алжирското предложение за тръбопровод през Средиземно море и Гърция. Тъкмо мургавият премиер от СДС подари цялата ни енергетика на Съветска Русия. По негово време „Лукойл” придоби петролната рафинерия „Нефтохим”. Също тогава започнаха преговорите за руски газо- и петролопроводи през наша територия, заговори се за руски проекти за изграждане на нова атомна електроцентрала. Да бъда справедлив: Костов подири още една възможност, в Турция. Спомняте ли си помпозните тържества по първата копка на проекта Горна Арда. И доволните лица на премиерите на България и Република Турция, съответно Иван Костов и Месут Йелмаз (последният бе осъден в родината си, първият – не, у нас).Пак Костов отиде чак в черноморския турски град Бурса, за да се извини на нашите принудително изселили се сънародници мюсюлмани за т. нар. възродителен процес. Без да ни пита. Без ние, нормалните българи, да сме одобрявали това престъпление на Живковия режим или (съ)участвали в него. Костов извърши този позорен акт с гузността на човек, съпричастен на смяната на имената на българите, изповядващи исляма и на последвалите жестоки репресии.Отново Костов прокара Конвенцията за малцинствата в уж Народното събрание, узурпирано от него и все още вярната му тогава преторианска гвардия. Все по онова време Командирът „погреба” българския национализъм в най-висшата поне на хартия властова институция в народната република – Парламента. И даде възможност на остарелия агент на комунистическите тайни служби Дянко Марков (по онова време депутат от Костовите „обединени демократични сили”) с треперещ от страх, вълнение, но и гняв гласец да направи опит за изчистване на името си. А не след дълго драгалевският „левент” изправи горда „българска” снага и учреди партийка, чието име навява асоциации за някакъв национализъм?!Ивану Костову възрастните хора дължат настоящите си социални помощи, кой знае защо наричани „пенсии”. А няколко поколения са изправени пред почти пълната невъзможност да се доберат и до тези нищожни бакшиши. Сякаш някой прахоса живота им. И това е голата истина, от която боли. А Костов имаше всички възможности да реституира пенсионния фонд с цялото му национализирано имущество. И да приеме закон, с който авоарите на този фонд да бъдат попълвани с отчисления от приватизационните сделки. Та чрез умело управление тази институция да се превърне в най-големия и най-печелившия работодател в страната. Уви, това не бе сторено. Как отчисления? Нали повелята на времето бе да се краде – мащабно, безнаказано, кой както може, но все под сянката на Командира. Пък той, от своя страна, под чадъра на онази тайна болшевишка власт, намерила пълна подкрепа и съдействие от „демократичния” Запад. Да продължавам ли? Струва ми се, че каквото и да напиша, независимо, че отговаря на фактите – истина е, няма да променя мисленето на костовите болшевики. Значителна част от тях са лумпен-комунисти и ченгета (в двата кабинета на политикономиста навярно имаше повече членове на БКП дори от правителството на Виденов), които „имат правото да се променят”. И тъй като лукавият ги е обсебил и ги тласка отвътре, винаги дирят място по-близо до греещото в момента политическо „слънце”. Та въпреки некадърността си, посредством опортюнизъм, да събират плътен финансов тен. Днес тези подобия на хора, лутали се между Живков и Костов, припознават лелеяната от тях „силна ръка” в хибрида между споменатите – другаря доктор на противопожарните науки Б.Б.Други притичаха в създаденото от скритите кукловоди от „бившата” Държавна сигурност кресливо проруско и протурско формирование „Атака”, подкрепяно от най-ченгесарската медия. Трети ще се върнат под крилото на червената квачка. Тя винаги се е грижила за своите пилци. Докато мечтателите, повярвали в „синята идея”, ще продължават да се лутат като изоставени деца между различно оцветените политически сиропиталища.В сряда, 7 януари 2009 г., на връх имения си ден Иван Костов се провикнал към президента по-известен като Гоце: „Къде е разузнаването? Защо не предупреди за кризата с газа?” Днес аз питам Командира на лумпенариата:
Къде бяхте вие и вашето разузнаване, другарю Костов?
Защото държахте всички властови лостове и възможности дори да промените Конституцията. А вместо това предадохте повярвалите във вас и по всичко изглежда, окончателно ни привързахте към отдавна износените валенки на съветско-руската мечка.За това няма прошка. Грамада му е майката! Да издигнем грамада Костову – едно от истинските проклятия за България.
