Loading...
Настръхваш ме (до n-та степен даже)
и лазиш ми по тънкото в гръкляна.
От погледа си ме изгуби
(а слях се с долните етажи)
и пишеш ми писма за девет люти рани.
Чета те. Сложна пунктуация
надиплил си ми крайно във душичката.
Набутах се (по навик) в твойта ситуация
(изпи ми водката – и цялата, и всичката).
Очакваш ударите ми от токове по мрамор
(на пръсти иде самотата).
Реших – ще бягам (а е още рано).
Затворих два пъти вратата.
Затръшнах ти душата.
К’во пък толко?
Разсипа се по миглите ми (женска суета).
Събирам те в живота си (си моя болка
и няколко квадрата тишина).
А вдишвам те. До дъно как те вдишвам.
Присядаш ми на буца от години.
Преядох те (калория излишна).
Продадох и сезоните (оставих само зима).
Какъв си ти? За к’ъв се мислиш?
Разстрелваш ме безсрамно, със откос.
Десета рана, давай, вписвай!
(за списъка ми с болки пак остана бос).
А страх ме е.
От тебе много ме е страх.
Че гъдел пак ще предизвикваш.
Е, нагло е! (С мечтите ми да чистиш прах).
Изцапа ме, а мислех, че отвикваш.
Частичка в мене още е във строй.
И знае, че си бъдеще предишно.
Ще те сглобя. Със чаркове под брой.
(Но пъзелът за тебе е с парче излишно).
Размина ме. Не ме видя отново.
Сънувах те и пак те изтървах.
Не пасват ли дантела и олово?
Да те претръпна, знаеш, не можах.
А аз те чакам да ме чакаш.
Чакалнята се свива като мокра риза.
Отчака ми душата безвъзвратно.
Сухият в морето, казват, трудно влиза.
Настръхваш ме (до n-та степен даже).
Полазвам те без догми (и без срам).
Оставям те сега
(ходи по горните етажи).
Ще дойда утре. (Ако бъдеш сам).
