Миме за смет

Пролет е. 
Дърветата цъфтят в нежни цветове, птички вече се гушат в клоните им, а тревата тихо  расте. 
      В този свеж ден вятърът е тръгнал на разходка и среща Мимето. Мимето обаче не му обръща внимание и той я закача – хваща  кестенявите къдрици, които се поддават изпод шарената кърпа и с тях гъделичка поруменелите й от пролетното слънце бузи. В очите на Мимето(която продължава да не му обръща никакво, ама никакво внимание) се отразяват златните лъчи, рефлектират в ка-стъклото на първия етаж и образуват слънчеви зайчета по стената на Пешо от третия отсреща. Пешевица захвърля недоизмития тиган в мивката, обърсва  ръце о пенюара на оранжеви хортензии, отваря широко винкела, провесва заплашително ролки и кресва с глас, който събужда и онези, решилите че това е денят на късното ставане :
    – Какво си се наг*зила, ма , безсрамнице! Сигнали ше ми дава тя, за*ника си на целия блок ше показва!
   – Кой, кой това, ма Пеше? – подава, омазан с крем, нос Сия от четвъртия
   – Виж я, ма – сочи Пешевица Мимето, което отново е в наведено положение – нема нема па току се наведе и се праи, че не я гледат.Па се върти-а на лево, а на десно, хубаво да я огледат, отсекаде! Гледат я, виж, сички я гледат, тая никаквица! – И Пешевица, в потвърждение на думите си, посочва наизлизалите по балконите съкооператори.
  – Стига, ма Пеше – виж кво е топличко днеска, препичат се хората, какво има да й гледат на тая – кльоща некаква 
  – Кльоща, кльоща ама глей кво дупе е отпрала ….мммм – включва се Милко, досущ до лявата буза на Сия , която бързо изтрива лице с ръка и леко изпъчва гръд над перваза.
   – Ти да мълчиш – срязва го Пешевица – толкоз ви е акъла на вас, мъжовете, някоя въртиопашка да ви се засуче и веднага ви потичат лигите. Какво й толкоз хубавото, а? Какво? 
Милко замълчава, вперил поглед в стегнатото в черен анцунг тяло на Мимето
    – Как какво,  Пеше – същинска Анджелина Джоли е тая – индикира присъствие Киро от втория – Аз като бех на гости на братчеда в Бостън, я видях…Анджито…ей така, край мене мина и й теглих един мигач, а тя се изчерви. Да й се не види, срамежливка била бе, а й се ненадяваш, па викат, че с жени и с таковата…таковата. Не вервам, абселютно не вервам! Та нашто Миме баш кат Анджито го докарва на джуки и на цици, ей ся като се завърти я загледай, ма по-внимателно я загледай, ти казвам. Нищо че е по анцунг, кат се нагласи и накипри, бетер Анджито е. Слушайте Кирето, той разбира от тия ..
    – Я да се прибираш веднага, Кириле, че прахосмукачката няма сама да се пусне – се чува от вътрешността на втория етаж и Кирето замлъква
    – На Киро май Анджелина през носа ще му излезе – обажда се Виолета, отпивайки бавно от чашата с кафе 
– Бе видел той Анджелина, видел на кукуво лято. Е те тая долу им прави мили очи на всичките. Е те тая ви казвам – подема отново анти-Мими офанзивата Пешевица – и сигнали им пуска, само гледай. Глей ся.Наааавеееежда се, изпрааааавя се, отмята коси от челото, облизва устни  и оп-на твоя прозорец, Виолето, нишана.Я глей как блеска. Пий си ти кафето, пий, той твоя не дреме обаче. Я го виж как наднича и я гледа оная уруспия. 
Виолета, уж безразлично протяга врат, глътва кафето набързо и изчезва от полезрението.
   –  Миме, Миме, чекай, не изфърляй още -се провиква в тоя момент някой от осмия  и бум едно пликче разпръсва остатъци от снощна вечеря в краката на Мимето
Мимето се навежда и чинно го събира с метлата. 
– Ето я, гледайте, гледайте , как се навежда мръсницата, прашките й видех – триумфално изкрещява Пешевица и съкооператорите леко кимват с глава в знак на укорително съгласие или -одобрение на прашките(това ще се изяснява на нарочно организирано от Пешевица спешно събрание на домсъвета в четвъртък от 19часа.Присъствието задължително!).
   А Мимето нарамва черния чувал и тръгва към контейнера. При това й движение слънчевото зайче попада точно на челото на Светльо от седмия и жена му ядно пуска щорите. 
Срамота! Боклук!