Поредният „край“

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
56

И двамата мълчаха някак странно. Тя се чудеше какви ли мисли се въртят в главата му след това, което стана тази вечер. Нещо, като че ли не беше съвсем наред. Докато се обличаха , вглъбени в себе си, Той все пак каза: „Този път беше наистина за последно”. Тя го погледна и нищо не отговори. Знаеше много добре, че това ще стане. Всеки път го очакваше и беше подготвена. А и никога не е очаквала, че нещата ще продължат толкова дълго. „Другарчето за секс” вече се беше наситило, може би не беше съвсем  доволен от това, което получаваше, може би все пак семейните чувства и задължения надделяваха, може би не искаше да задълбават нещата. Може би… Каквото и да е. Той си знае и Тя никога няма да го попита… „Знаеш, че винаги съм ти казвала, че решението си е изцяло твое. Когато и ако искаш – изборът винаги е бил твой”.

Той запали колата и я подкара някак бързо, неестествено. Сигурно нямаше търпение Тя да слезе. А Тя беше привидно спокойна. Да, май вече нищо не я изненадваше. След всички чувства, които минаха през нея през годините, вече нищо май не можеше да я впечатли. Каза си: „Все пак аз съм тази, която се тика между шамарите. Аз си избрах да бъда без сърце, да не влагам вече никъде чувства.”, но някак неуместно изникна въпросът – а дали сърцето й наистина е толкова безчувствено вече? Дали наистина не й пука за  всички тези раздели, за мъжете, които по един или друг начин са били в живота й?

Тази нощ Тя не можа да спи. Нещо я „човъркаше” отвътре. И Тя не беше сигурна какво точно беше това усещане – на успокоение, на задоволство, притеснение… Спомни си всички онези щури неща, които им се случиха в последната година (чак не може да повярва, че толкова бързо мина времето от първата им грешна среща). Развълнува се. Няма как да е друго – Той наистина й беше повлиял по различен начин, изживя нови неща, направи такива, които дори не подозираше, че ще й се случат. Може би затова Той сега иска да спрат. Спомни си за онова „състояние на духа, което те кара да вършиш щуротии, но без фатални последствия.“ Дали не бяха на крачка от нещо фатално? Преди раздяла му каза, че все пак ще го запомни с хубаво, наистина. Колкото и да се мъчи Той да се прави на лош, на „идиот“. Има нещо друго дълбоко в характера му, с което я „спечели“. Той е от онези „лоши“ момчета, които привидно са кофти хора, но всъщност има нещо супер добро в тях, нещо, което те кара да ги харесваш..

Да, може би така трябваше да стане. А кой знае – може  този пореден „край“ да не е за дълго. Пък и да е… Времето ще покаже. Времето е най-добрият съветник. Времето лекува, заличава, засилва или унищожава чувствата и желанията. И кой знае – някой ден може би все пак ще открие правилният човек.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.