Loading...
Нашето поколение не можа да изживее „пълноценно“ и „автентично“ хипи вълната у нас, която бе заляла Запада и поради тази причина за нас магията на „секс, наркотиците и рокендрол“-а си остана малко като глижирано клише.
В България ние бяхме извън света. За нас това, което интуитивно усещахме, беше доста пленително и привлекателно, а недопускането ни до него разгаряше още повече страстите, мераците и въображението ни. Прибавете rock`n`rolla и картинката ще се избистри.
Как биха ни въздействували наркотиците – бихте си представили от днешната действителност – умножена по три.
В един подобен спор преди време за филма на М. Форман „Коса“ споменах, че вече не мога да понеса нЕкои от левичарските идеи и внушения от онова време, макар, че гледах филма поне хилядо пъти. Сърцето и умът обикновено се разминават във времето с решаващото си въздействие върху натурите ни като индивиди в нашето битие.
Във всеки случай rock`n`rolla от 60-70 години е най-истинската и неподправена масова музика правена от сърце и душа, която клокочи от идеи и внушения- непостижими за днешните перфектни, но стерилни, рокаджии.
Моето сърце е още там – в средата на 60-те и 70-те на миналия век.
На следващия текст попаднах като търсих илюстрация за постинга си:
Преди дни ми се случи нещо, което, честно казано, всяка секунда от живота ми съм се молила да не ми се случва.
В така любимия офис, превърнал се в убежище на средноинтелигентни хора, с които може да си кажеш две приказки без да се подразниш от малоумен отговор, се появи нов индивид.
По-точно шеф. От много кратък и не много съдържателен разговор с тази персона се подсетих за същества, които също като динозаврите трябваше да са изчезнали отдавна.
Да, всеки човек е със своята индивидуалност. Убедих се и че хората не трябва да бъдат слагани под общ знаменател.
Но има едни „организми“ на нашата прекрасна планета, които очевидно са се заблудили, попадайки тук.
Става дума за хипитата. Добре! Не казвам, че не трябва да има мир, любов и всички останали захарни неща в света, определено не. Но хипи движението днес е утайката на и без това разклатеното общество.
Нека започна от по-далече.
Какво е хипи, кои хора наричаме „хипи“? Хипарството е неорганизирано движение, което възниква в САЩ през 60-те години на миналия век.
И до ден днешен не е ясно какво точно е то. Религиозно? Политическо? Културно?
Нека предположим, че е политическо и главната му цел е да застава срещу идеята за война, по онова време – войната във Виетнам.
Съпротивата, за която става дума, обаче се простира в границите на… бездействието!
Протестът на тези хора стига до музикални фестивали, безразборен секс, друсане и… не се сещам за друго, съжалявам.
Винаги чувате куп приказки от тях за цветята, любовта, слънцето, всичко е толкова прекрасно, невинно и хрисимо – чак да ти се додрайфа.
Хора, не всички сме напушени от сутрин до вечер, животът има и тежки страни!
За личната хигиена и дума да не става. Даже древните цивилизации са осъзнавали колко е важна хигиената.
Как да си обясним тогава, че един съвременен човек от епохата на технологиите ходи с
коса, която може да улови повече насекоми и от паяжина и липсата му на логика и точна мисъл може да се сравни с тази на малко дете?
Известна доза позитивизъм никога не е излишен, но когато започваш да пропагандираш наркотици и бездействие, работата става сериозна. Моят съвет е: ако чуете някъде около вас такива бръщолевеници – опонирайте. Хипитата не бива да се оставят на свобода, те са като животните в зоопарка – кротки, когато са под контрол, но като ги пуснеш на свобода, могат да ти изядат главата.
P S от новия шеф: Лина, за да ти дам възможност да опознаеш от първа ръка тежката част от живота, то от утре си уволнена!
