Blog

Кучка!?

от

Мима

24.10.2010

      Беше тихо. Тя допиваше последни глътки от сутрешното кафе. Гледаше безмълвно как чашата се изпразва, за сметка на бушуващите мисли в главата й. Чувстваше се странно. Не знаеше дали е разочарована, удовлетворена или просто й е безразлично след това, което стана снощи. А един вътрешен глас крещеше в съзнанието й: „Кучка! Ти си кучка!”. И тя някак спокойно приемаше тези викове. Гледаше с празен поглед през прозореца и се питаше само какво ще обяснява за снощи, когато хората видят снимката на приятелката й след концерта. Всички ще я питат защо и тя не се е снимала с любимеца си. Нали му е фенка?… Гледа снимката, гледа навън…кафето свърши. А гласът продължаваше: „Кучка! Заради поредната „глупост” изтърва такъв велик момент, за който отдавна мечтаеше!”. Във фейсбук беше получила съобщение от приятелите си: „Следващият път пак върви на майната си”.. И тя пак се върна назад към предишната вечер..
        Спомни си как хем се наслаждаваше на концерта, хем гледаше часовника – дали концертът ще свърши навреме, заедно с приключването на смяната на човекът? Междувременно уж беше обещала да се обади на друг, но след концерта пръстите й спряха на името на колегата й, все пак. Звънна му.
      -Аз свърших. Ти?

-Аз също тъкмо си тръгнах.

-И? Да се прибирам ли или…

-Къде си?… Ще дойда след 10 минути.

Това я накара да зареже приятелите си, а те със сигурност щяха да дочакат за заветните снимки! Тръгна бързо през тълпата. Дори за първи път не се страхуваше да върви сама в тъмнината!…През това време телефонът звънна. Бяха други приятели, които пък я канеха на бира. „Айде, после ще ви се обадя. Предполагам, че до час ще свърша. Изчакайте ме.” – каза тя без повече обяснения.

Той дойде и потеглиха. Упътиха се към мястото на тайната среща. Телефонът пак звънна. Тя само го предупреди да мълчи, че щеше да стане интересно ако приятелите им чуят гласа му… Междувременно получи и sms от приятелката си, с която беше на концерта: „Очаквай неочакваното!” и вече й беше ясно, че изтърва „звездата” заради едно прегрешение…

Стигнаха. Беше тихо, тъмно, спокойно… Тя все повече се отпускаше. Направиха го без капка свян. Поне не видим. Постояха, помълчаха..Трябваше да се прибират. Тя у тях сама, той при…
А приятелите така и не я дочакаха за бирата….

Прибра се, легна и мислите й почнаха да препускат. Цяла нощ мисли и премисля. Въртя се, докато станa време за сутрешното кафе. Стана хем дълбоко притеснена, хем й беше някак странно леко на душата. Знаеше, че ще има спокоен работен ден. Просто не й пукаше от никой днес.

Като се срещна сутринта с техните и те я питаха защо не се е снимала с любимеца си, тя набързо отговори с половин уста: „Ми аз си тръгнах по-рано, щото колегите се обадиха да пием бира”.

Гласът продължаваше: „Кучка! Ти наистина си кучка!”

Цял ден избягваше въпроси за концерта, защото всички щяха да я питат за любимият й изпълнител. А тя продължаваше да се чуди да съжалява ли или не за това, че е пропуснала снимката…Изкара странен ден…

Той дойде за втора смяна. Запътвайки се към нея, той сложи тъмните очила. Наоколо имаше и други колеги. Те само се погледнаха и дори през очилата, тя усещаше, че погледът му е вперен в нея. Не, не се издадоха! Няма начин! Не бива! Но той, като че ли беше гузен. А може и така да й се е сторило…. Но на нея не й пука! Тя си знае, че е просто една „кучка”. Снощи той й каза , че с женени било по-лесно… Да,бе! Не! Не е по-лесно! Дори е много по-трудно! Но тя го прави пак, и пак… И вече май спря да мисли за това, че е грях. Защото гласът продължава да й крещи: „Кучка!” и тя някак свикна с тази мисъл….

[video:http://www.youtube.com/watch?v=M60cl7bKCMw 100×100]