Loading...
През XVIII век Швеция решава да модернизира своя календар и да го синхронизира с останалия свят. Нескопосаният им опит обаче довежда до хаос в държавата, защото създават календар, който е с 1 ден пред Юлианския и 10 дни изоставащ от Грегорианския.
През ноември 1699 г. шведското правителство решава, че ще въвежда Грегорианския календар, но за да не внасят смут в обществото, ще го направят чрез плавен преход. Идеята им е била, че ще пропускат допълнителния ден във високосни години и така за 40 години ще изравнят своя календар с новия. Мотивите, разбира се, са били да не се прави огромната дупка в календара, която ще обърква шведското население. Не са се замислили сериозно обаче над въпроса, че това ще доведе до огромно объркване в международната търговия. Също така пропускат факта, че самите шведи са свикнали да си добавят деня за високосна година, т.е. дали разликата е с 1 или с 12 дни, объркването ще е налице и при тях, но в случая няма да е еднократно, а ще се повтаря.
За първи и последен път шведите пропускат 29 февруари през 1700 г., когато веднага осъзнават грешката си. Това действие веднага показва, че е било лоша идея. Освен споменатите по-горе очевидни проблеми, една от основните причини била, че с този нов календар се вкарали в огромна дилема и не можели да вземат еднозначно решение кога е Великден. Затова още през януари 1711 г. крал Чарлз XII обявява, че Швеция ще спре да използва този календар и ще се върне обратно към Юлианския. Затова през 1712 г., която е следващата високосна година, добавят не един, а два допълнителни дни, с което месец февруари става с 30, а годината – 367-дневна. Чак през 1753 г. в Швеция се въвежда Грегорианския календар.
