Loading...Паразитна структура се храни и оправдава съществуванието си на наш гръб
За 11 години обнародваният през 1998 г. Закон за съхранение и търговия на зърно е ремонтиран 14 пъти. Като едно изменение е направено през 2000 г., а всички останали са от 2003-а насам. Заслуга за това забележително постижение имал назначеният през ноември 2002 г. шеф на създадената по силата на същия закон Национална служба по зърното и фуражите – д-р Злати Златев. Гневни фермери и търговци заявиха пред „Форумът“, че през изминалите четири години тая институция вместо да се адаптира към европейските практики и да редуцира максимално разрешителния режим, да премахне излишните бариери пред бизнеса, се е превърнала в един бюрократичен монополен орган, управляван де факто като частна фирма. За всяка сделка с клиент – бил той от страната, от ЕС, или от където и да е, за доставка на зърно, фураж, боб, леща, маслодайни семена трябва да се плаща на службата. Събираните такси са заради издаваните от нея сертификати за съответствие на съответната стока.Тоест контролната институция да каже дали примерно бобът е боб, зърното -зърно, какво им е качеството и прочие.
И това при положение, че между контрагентите по сделката си има надлежно сключен договор, те са се разбрали кой какво и защо го иска, без да са поставени изрични условия за наличието на подобен сертификат. Още повече, че никъде в ЕС няма аналогична практика, никъде не се събират пари по този начин. А у нас въпросната национална служба безпроблемно го прави – регулярно бърка в джобовете и на производители – мелничари, фуражни заводи, зърнари, и на търговци. Мнозина от тях прескачат фамозния законов регламент, рискувайки да им бъде съставен административен наказателен акт. А шансът да се разминат с него пък е шанс за корупционния цъфтеж.
Логиката за контрол върху качеството и произхода на зърното и фуражите е да се осигури в крайна сметка безопасността на храните. Според зърнопроизводителите обаче Националната служба по зърното и фуражите всъщност не се занимавала с това, дублирала дейности на други контролни органи – като фитосанитарния, ветеринарния и т.н. Липсващата вече две години след влизането ни в ЕС Агенция по храните е причината да не изчезнат от хоризонта паразитни структури, каквато е службата, оглавявана от Злати Златев, смятат браншовиците. Те твърдят, че той е протежиран от доскорошния депутат от БСП и председател на парламентарната комисия по земеделие и гори Васил Калинов, който през януари тази година бе назначен за посланик на България в Азербайджан. Благодарение на Калинов Златев прокарвал в Народното събрание многобройните поправки в Закона за съхранение и търговия на зърно, като нито една от тях не била насочена към развитието на отрасъла в съответствие с изискванията на Евросъюза.
За доказателство се сочи последното изменение на закона от декември 2008 г., с което на Националната служба по зърното и фуражите се дава право да разпределя на работещите в нея чиновници 20% от събраните през годината приходи от такси под формата на „допълнително материално стимулиране“. Чудесна екстра в условията на световна финансова криза. А само от сделки за пшеница през миналата година службата, която на практика се била превърнала в чисто статистическа и бирническа, е събрала такси за окол 1 млн. лева. Без да се броят приходите от такси за ечемика, фуражите, лещата, боба….
На всичко отгоре парите се харчели с лека ръка – за скъпи ремонти, за доставката на излишно лабораторно оборудване, за автомобили. Победителите в обявените за целта обществени поръчки пък се определяли от комисия, председателствана от самия Златев, в чийто състав влизала й спътницата му в живота и главен юрисконсулт на институцията. Ремонтните поръчки печелела фирма (иновирала и апартамента на Злати Златев), собственост на брата на домакина на службата, който през 2008 г. бил повишен в експерт в дирекция „Зърно и зърнопродукти“.
По всички тези щекотливи въпроси „Форумът“ потърси позицията на изпълнителния директор на Националната служба по зърното и фуражите д-р Злати Златев. На първо място той подчерта, че в исторически план службата води своето начало с указ на Борис ІІІ от 1934 г. за контрол върху складовете за съхранение на зърно. А преди 15 години, когато търговията със зърно в страната се е изродила в “ най-криминалната дейност“ е взаимстван опита на щатите и у нас е въведена системата от складови записи, в която са ангажирани банки, зърнопроизводители и собственици на складове. След тази ретроспекция на събитията г-н Златев надълго и нашироко обясни ролята на ръководената от него служба – да осъществява контрол върху зърнохранилищата, лицензирането на хранилищата, на публичните складове и т.н. – общо 1200 обекта, където се съхранява само собствено зърно – на производител. За тази цел службата извършвала съвместни проверки с НАП, осъществявала проследимост на зърното – произход, качество, безопасност, работейки по европейски регламенти.
По отношение на дублирането на контрола върху безопасността на храните, той категорично заяви, че такова няма. „Растителната защита контролира болестите и неприятелите. Ние сме единствената структура в страната, която всяка година прави извадка за количеството и качеството на зърното. Това не прави растителна защита, те и нямат такава лаборатория и оборудване. Нашата Централна лаборатория е референтна в ЕС за качеството на зърното, то няма нищо общо с болестите и неприятелите по растенията“, обобщи Златев. Но призна, че:
„Действително стои отдавна въпросът за сертификат за вътрешнообщностите доставки. Тук идваха французи – имаме с тях общ проект по ФАР. И те казаха – да и ние имаме нерегламентирани сделки между Франция и Белгия, но при вас те са много – между България и Румъния и България и Гърция. Настина вече имаме свободно движение на стоки, движи се зърно, товарят се колите от Добрич по сухоземната граница отиват в Румъния. Техните органи разполагат със специална апаратура и могат отвън да видят какво има в колите – зърно ли, или нещо друго. Значи отива зърното там, разтоварва се, взема си нашият българин фактурите, връща се обратно и пише – сделката не е осъществена, пропадна, затова анулирам фактурата. И по тоя начин не може да се прави оперативния зърнен баланс, от който всички имат нужда – и самите производители разчитат на информацията от нас.“
Злати Златев уточни, че разбирал, че събираните от службата такси не били приятни на производителите и търговците, но контрира с друга информация – в България около 30-40% от брашното било без документи. „Представете си колко е това като зърно, тоест колко производители не плащат ДДС за произведеното зърно. Кой да контролира тоя сенчест процес, ако не нашта служба“, възкликна шефът й. А на въпроса има ли някакви образувани следствия по засечените от службата нерегламентирани операции Златев рече, че имало актове. Значи само с това се изчерпват резултатите в крайна сметка от установяването и проследяването на подобни тъмни сделки, да не кажем далавери. Ако някой изобщо е наказан, то това е само „административно“.
„Целта ни е при оптимизиране, осъвременяване на закона за зърното да копираме френския опит, тъй като французите са водещи в тая област и всъщност Европейския съюз копира техния. В нашия закон е казано, че неиздаването на сертификат за вътрешнообщностна доставка не пречи за осъществяването на сделката“, подчерта Златев. Е това е нонсенс – хем се иска подобен документ, хем може и без него. Каква е логиката на съществуването на този хамав текст и кой е инициатор за появата му? „Направили сме го за да можем да правим оперативния зърнен баланс на страната“, обясни изпълнителният директор на службата. Хубаво, ама защо за тая работа ще плащат фермери и търговци, като при това увеличават и заплатите на чиновниците? Според Злати Златев заплатите на неговите служители изобщо не били големи, но не каза колко са им приходите от дейност. Бюджетът на службата се формирал от държавни субсидии. Изменението в закона, даващо възможност 20% от собствените приходи да се разходват за допълнително материално стимулиране, било направено в края на миналата година, нямало увеличение върху заплатите, а пък тая година и зърнената търговия не вървяла – сиреч нямало основания да се завижда на службата.
Колкото до твърденията за прегрешения около обществените поръчки и израстването на бившия домакин в кариерата Злати Златев уточни, че по случая имало и жалба. Бившият домакин и сегашен експерт се казвал Кирил Александров, брат му доколкото Златев знаел в момента бил в Англия. Кирил Александров бил шофьор-домакин. „Две години след като задочно завърши висшето си образование, момчето си кандидатства, иска да се развива, което е нормално и го назначихме. И единствения ремонт, който е той е извършил е на лабораторията ни в Бургас – по малка обществена поръчка“ поясни директорът. Той е забравил как се казва фирмата на брата на Александров, името му не знае, бил го виждал един-два пъти само. Празни приказки били и тези за ремонта на апартамента на Златев. Излишни пари за излишни апаратури също не се харчели. „Апаратури по обществени поръчки имаме само по програми на ЕС. Закупили сме само 6 нови автомобила Опел Корса и то пак по линията на програма ФАР, останалите автомобили от парка са Лади и Ниви.
За лобирането на депутата и това не е вярно – знаете ли как се прекарват закони и изменение в парламента? Това е несериозно. А даже и да се създаде Агенция по храните нашите експерти долу по места ще си останат на работа, ще се влеят в бъдещата структура, защото няма кой друг да върши тяхната работа.“ Така Златев успокоявал своите служители, които били демобилизирани, а пък за успокоение на зърнопроизводители и търговци заяви, че е радетел за усъвършенстване на българското законодателство съобразно европейското. „Не да се хваля, но Националната служба по зърното и фуражите“ е единствената в системата на земеделското министерство, която е изпълнила всички директиви на ЕС“, отсече д-р Злати Златев. Това е положението.
