Руският бизнесмен Андрей Смирнов:

– Г-н Смирнов, откога се познавате с Валентин Захариев?
– Запознахме се в началото на 1993 г., когато той още беше управител на фирма, не мога да си спомня точно как се казваше -„Бе Ем Ве – Кар“, или „Кар – Бе Ем Ве“, и искаше да продава автомобили БМВ в Русия.
– Да нямате предвид фирмата на Атанас Тилев „Дару кар“?
– Да, точно така – „Дару кар“, къде Валентин Захариев беше изпълнителен директор.
– Кой всъщност ви запозна с него – Мирчо Петков – Циганина?
– Да, Мирчо Петков, аз никога не съм го наричал „Циганина“. По онова време двамата имаха намерение да правят съвместен бизнес в Битоля. Но Мирчо използва запознанството ми с Валентин Захариев, за да вземе от него 20 хил. долара, гарантирани уж от мен. В смисъл, че аз ще доставям стоки от Русия за общите им сделки. Само, че Мирчо похарчил парите без да свърши работа.

Така между него и Захариев отношенията се усложниха, Мирчо бе принуден да издаде на Захариев запис на заповед за дължимата сума, която въпреки всичко остана висяща. Историята е дълга и заплетена, не е мястото тук да я разказвам.

Важното, че в крайна сметка, опитвайки се да си върне парите Валентин Захариев предложил на Мирчо Петков да реализира следната операция – да намери фирма с руско участие, на базата на която да бъде създадена офшорна компания и през нея двамата да продават и купуват метали. Основната цел на замисъла е да се печели от курсовите разлики между покупките и превода на парите от сделките. Според плана тези разлики – само спрямо курса на долара, трябваше да бъдат много големи. Както разбирам сега от изявленията, които направиха Захариев и Божко Бонев, сумата от тези разлики е достигнала до над 200 млн. лева.
– Каква е била идеята – къде е трябвало да се регистрира подобна компания?
– Идеята беше българска фирма с чуждестранно участие да се регистрира в Кипър и след това да започне да работи в Косово и в България.
– Конкретно как изглежда схемата?
– Металът примерно се доставя от „Кремиковци“ за металургичния завод в Косово, парите от продажбите минават през офшорната компания и уж се връщат на „Кремиковци“. Казвам „уж“, защото реално пари не са се връщали, а са се превеждали по банкови сметки в Америка на името на Валентин Захариев.
– Вашата фирма „Скад“ ООД има ли нещо общо с тая схема?
– Аз никога не съм желал да участвам в такава сделка. Защото знаех, че между Мирчо Петков и Валентин Захариев има неуредено вземане-даване. Но двамата искаха да осъществят схемата, за която говорим.
– Чул сте това със собствените си уши?
– Не просто съм чул, имаше подобни разговори с мен. Но с това всичко приключи. Мирчо се опита да ме излъже по някакъв начин аз да дам документите на някоя от фирмите, регистрирани в България, в които моята съпруга е съдружник с руски граждани…
– В кои години се водиха тези разговори?
– През 1995-а -1996 година.
– А кога разбрахте, че всъщност идеята е реализирана и фирма, носеща името на вашата „Скад“, само че с една добавка „и ко“, е регистрирана в Кипър?
– От ваша публикация г-жо Шахъмова, в която прочетох, че фирма „Скад“ – като офшорна компания „и ко“, е длъжник на „Кремиковци“ – веднага се сетих за ония стари разговори и затова се обадих на вас. Но и веднага си направих проверка във фирменото отделение на Софийски градски съд, за да видя има ли някакви пререгистрации и промени във фирма „Скад“ ООД. Защото освен моята съпруга в нея участват като съдружници мои приятели руснаци, които никога не са идвали в България и не биха могли да направят каквато и да била пререгистрация на дружеството. И както бях сигурен точно това установих в съда – във фирменото дело няма никакво движение от 1995 г. насам. Странното е обаче, че открих друго – в компютърната система „Дакси“ за фирмено разузнаване фигурира пререгистрация на „Скад“ ООД от 2001 година. Нещо, което би могло да стане само по изрично заявление на учредителите-собственици, а те такова изобщо не са подавали. Още повече, че за целта трябва да има и протокол от общо събрание, решение за увелечение на капитала и т.н., каквито документи фирменото дело на „Скад“ ООД в съда липсват. Възниква въпросът кой е пререгистрирал дружеството и е писал заявление, без съгласието на неговите четирима собственици?
– И как си отговаряте на този въпрос, подозирате ли някого?
– Аз не подозирам. Доказано е, че цялата документация на моите фирми, която се съхраняваше в моята стая в резиденцията в Правец, където живяхме пет години, преди да ме изгонят от там е открадната. И то точно от Мирчо Петков. След това Валентин Захариев не се е появявал в резиденцията, но Мирчо през 1999 г. започна да работи в металургичния завод в Косово, изкарваше от там наличната техника.
– В крайна сметка какво ще предприемете, защото ако действително вашата фирма се окаже основен съдружник в кипърската „Скад и ко“, вие дължите на „Кремиковци“ над 200 млн. лева?
– Моите руски съдружници са уведомени за случая и ще предявят сериозни претенции както към Мирчо Петков за тези му действия, така и към Валентин Захариев, който е използвал името на нашата фирма. Освен това ние като съдружници имаме юридически право да предявим претенции, че оборотът на „Скад и ко“ е направен, а полагащите ни се дивиденти не са получени. Няма значение сега на кого дължи тези пари кипърската офшорка, за което спорят Митал и Захариев. Ние ще сезираме и прокуратурата за извършената фалшификация. Предприехме и действия за проверка на офшорката в Кипър пред тамошните власти – за да се види кой, как я е регистрирал, чии са подписите и прочие. Ще направим всичко възможно да помогнем на правосъдието и на разследването.
– Но от „Кремиковци“ АД могат да поискат от вас да връщате дълговете, познавате ли се с новия собственик на комбината Прамод Митал?
– С него ме запозна още през 1995 г. Ахмед Доган. Господин Митал тогава направи оглед на резиденцията в Правец. Мога да кажа, че всъщност ние му помогнахме да влезе в България в качеството му на физическо лице – изпратихме му покана, „приглашение“. Затова ме помоли Ахмед Доган.
– А пък с г-н Доган кой ви запозна, пак Мирчо Петков ли?
– Не, бившият депутат от Великото народно събрание Иван Палчев. Това стана през 1992 г. в резиденцията в Правец, когато той заедно със Слави Бинев създаваха организацията „Защита“. Тогава, но след мен, с г-н Доган се запозна и Мирчо Петков. А сега, както разбрах от други – добре информирани лица, действителният собственик на „Кремиковци“ е Ахмед Доган. Той всъщност стои зад индийската фирма на г-н Прамод Митал.