Loading...
Българската туристическа индустрия издава патриотични стонове към нас българските гаждани да не пътуват в чужбина, а да почиват на българското черноморско крайбрежие.
Тези призиви за пазарно милосърдие трудно достигат сърцата на своите адресати. Никой не е забравил как през последните 20 години цялото крайбрежие бе свръхзастроено с всякакви многоетажни хотели, превръщайки го в някаква бетонна спалня- без оглед на инфраструктура, околна среда и достъп до самото море.
Болшинството тези хотели бяха построени пряко или косвено от органзираната престъпност в съучастие с корумпираната държава, която им го позволи. Парите за тези хотелски строежи бяха изсмукани от престъпна приватизация, изкормени банки, вълча контрабанда и пряк грабеж пред очите на партниращо „правосъдие”.
В онези години на строителен бум и евтини банкови кредити никой не се интересуваше от мнението на малкия обикновен човек. Той, както и държавата в която вярваше, бяха просташки изнасилени от човекоподобни динозаври,чиято безскрупулност и безнаказаност ги изтикаха на обществения връх.
Сега, когато същите тези динозаври усещат смъртоносната за тях промяна на пазарния климат, започват вопли към същия този ограбен от тях дребен човек да дойде в хотелите-плячка и този път сам доброволно да им даде парите си. Само че този дребен човек има памет, съвест, невинни деца и достойнство. „Незнайно” защо 100 км преди морето на него почва да му вони на мутри и за да избегне тази морална смрад, обръща на юг към Гърция и Турция. Проблемът не е само в подслона и сервиза. Още от Стария Завет Трудът е свято нещо, а още повече Почивката на седмия ден. Затова човек търси за святото време на почивката чисто място да отпусне душата си, а не Содом и Гомора.
За малкия обикновен българин офертата на просташките мутри да почива в техните престъпни хотели звучи като предложение за брак след изнасилване.
