Какво става на фондовата борса? Накъде върви капиталовият пазар? Има ли някакъв шанс да спре упадъкът или сме още далеч от дъното? И дали вестникарски и web-заглавия от типа «Крахът на фондовата борса (05.12.2011г.) ни въвеждат само в чистилището, преди да започнем своя път към ада?
Това не са риторични въпроси! Това не е и черен PR! Тук става дума за пари, защото цялата изминала седмица от декември и четирите индекса на БФБ бяха оцветени единствено и само в червено, докато оборотите имаха символични нива. Досущ като в тъжната 1996 г., когато тогавашните СФБ и ПБФБ умираха точно така – без обеми и под сянката на единичните кросове.
Вярно е, че днес времената са други, но макар и цинично Явор Спасов, брокер в ИП БМФН ЕАД, определя БФБ пред сайта infostock.bg, като „магазин за левче“(12.12.2011г.).„В момента най-добрите ордери купува на близо една трета от дружествата, включени в някой от индексите…са за цени под 1 лев, а над половината са за под 2 лева.“
Миналият понеделник(05.12.2011 г.) индексът SOFIX затвори с понижение от 1.34% до 306.7 пункта. Но това е нищо в сравнение с спада на индекса на дружествата със специална инвестиционна цел – BGREIT, който загуби 1.99%. BG40 отстъпи с 0,4%, а BGTR30 с 1,7 на сто. С една дума – черен понеделник, както повечето предишни дни и седмици.
Минимални, близки до нивата за кросове сделки, бяха и обемите на регулирания пазар – едва 300 хил. лв., с дял на акциите от 81%(243 хил. лв.), на облигации – 10%(30 хил. лв.) и на компенсаторките – 25 хил. лв.
Тоталната липса на ликвидност
е породена от почти пълното бягство на дребните и средни частни инвеститори и крайният консерватизъм на институционалните играчи. Днес, водени от здравия разум, хората предпочитат кеш в банка, а не рискови инвестиции в корпоративна хартия или в дълг, за който не знаеш утре какъв рейтинг ще има.
Натежават и неяснотите около бъдещето на самите емитери през 2012 г. Например Стара планина холд официално предвижда динамика между ръст от 7% и спад от 10% в продажбите, което едва ли е стимул за играчите. Това разминаване от 17% в прогнозите на холдинга се дължи на «все по-реалните рискове от рецесия и намаляване на вътрешно търсене в еврозоната», въпреки отчетения от Стара планина холд 38% ръст на годишна база на продажбите за десетте месеца на 2011 г. и печалбата на щерките му от 19,6 млн. лв. за десетмесечието.
За кого КФН либерализира пазара?
Когато всичко се руши – и се очаква допълнително затягане на регулацията на европейските капиталови пазари след последните решения на 26-те в Брюксел, мнозина се питат в час ли е КФН, която реши да освободи от строги регулации инвестициите на пенсионните фондове през фондовата борса. Занапред техните управляващи дружества ще могат да инвестират парите на осигурените по втория и третия стълб като «хеджират чрез опции на нерегулирани пазари или чрез покупка на варанти на регулирани пазари и първични публични предлагания(IPO)“. Тази новина, съобщена лично от Валентина Динкова, директор в КФН, би предизвикала фурор през 2007 г, а днес всява повече страх за работното място из дилингите отколкото разкрива нови хоризонти.
Занапред пенсионните фондове ще инвестират и в ДЦК, издавани или гарантирани от международни финансови институции, както и в дялове на алтернативни инвестиционни фондове. Падат и ограниченията за дял на отделни финансови инструменти в общите активи на пенсионните дружества. Става дума за ДЦК без инвестиционен рейтинг(лимит до 20%); за нетъргувани общински облигации(до 5%), за корпоративни облигации(до 50%) и за акции на АДСИЦ – до 10%. Това криворазбрано либерализиране не може да не изнервя пазара, защото отваря широко врати пред junk-хартия, което ще изтласка окончателно от БФБ както консервативните играчи и участниците със балансиран сентимент, оставяйки авантюристите, а цената на добрите позиции ще скочи неимоверно заради ниския им риск.
Впрочем
тези сигнали за растящо недоверие
са на лице.
С пълен провал завърши(25.11.2011) опитът за увеличението на капитала на Доверие обединен холдинг като не се намери купувач дори за едно-единствено право, въпреки че на аукциона се предлагаха 99,996% от тях(14 млн.права). Причината е в тоталната ценова ножица между старите и новите акции – 1,611 лв. срещу 3,50 лв. при общ спад на хартията на холдинга от 50% в цената им за година.
Ако направим крачка от частното към общото ще видим, че само за ноември 2011 г. оборотът на БФБ-София е спаднал с почти 60%, като броят на сключените сделки е намалял с 28% на годишна база. И ако има някакъв оборот на БФБ, той се дължи единствено на играчи от мащаба на ПФБК, Евро-финанс и ЦКБ.
Затова пишещите братя определят
БФБ като «един колабирал пазар»
Освен това борсата стана и силно податлива към ценови манипулации при нищожни обеми. Сериозни компании губят 28% от капитализацията си с една-единствена сделка за 65 лв., а със друга «сделка» за 342 лв. холдинг поевтинява с 9%. Така БФБ се превърна в институционален параван, зад който – в ролята му на регистратор, се въртят «бодри кросове», както през първата половина на 90-те години от ХХ век на тогавашните ПБФБ и СФБ.
И все пак за кросовете има лек – достатъчно е да се въведе правило, че четирите индекса на БФБ се влияят единствено от сделки за деня с минимален обем 10 000 или 100 000 лв и нагоре. А по-малки операции просто да не се взимат предвид. Но докато акционерите на БФБ или хората от КФН не сторят това компании с активи за стотици милиони лв ще постигат на мига «квартална капитализация» от 5-10 млн лв., а парите ще текат покрай борсата като невидим поток.
Затова недоверието към българската корпоративна хартия расте и зад граница. След
еднодневен интерес към акциите
на Софарма на Варшавската фондова борса, търговия с тях нямаше никаква, а цената им и във Варшава, и в София почти не се различаваше – първоначално 8 злоти(3,47 лв.) за брой, а след това 7,50 злоти(3,25 лв.) за книга срещу 3.23 лв на БФБ-София. С тези нива изобщо не може да се разчита и на трансграничен арбитраж особено след заплащане на дължимите такси и данъци.
Затова е напълно разбираемо защо SOFIX загуби 10% само през ноември и над 25% за последните четири месеца. И едва ли «прекалената предпазливост» на инвеститорите е причина за това.
COBOS също не се котира
Продължава и бягството на дребните и средни еднолични инвеститори и от платформите, осигуряващи бизнес на пода на БФБ. По данни на сайта investor.bg, броят на индивидите, ползващи тази платформа, е намалял за ноември с 3,5%, докато конкуренти й са добавили скромните 45 играча за месеца. Обяснението е банално – по-ниски такси и комисионни при алтернативата, а не някакви особени технологични или пазарни предимства, но остава и съмнението че хората просто не вярват в хартията, която се предлага за пазар.
И все пак още надежда има! Държавата може да съживи БФБ ако пусне през 2012 г. на честни аукциони своите златни кокошки. Защото без БФБ и без играчите на нея, капитализмът в България си остава само един неуспешен опит.