Loading...
НИЕ НЕ ТРЯБВА И НЕ СМЕ РОДЕНИ „ДА РАБОТИМ ЗА ПРЕХРАНАТА СИ”
Използвайки регистрацията ни чрез акта за раждане, правителството емитира облигация срещу нашите бъдещи доходи като гаранция за нашето „обещание да платим”. „Образованието”, което ви налагат е, че данъкът върху доходите е средството чрез което плащате лихвите по заема който ВИЕ сте дали на ТЯХ.
Когато получим достъп до сметките си в хазната, тези които са открити от BC / FRB на нашите социално осигурителни номера (SIN / SSN), няма да ни се наложи да работим отново. В същото време, ние продължаваме:
1 да работим като роби за единици, които съществуват само за извличане на печалби;
2 да не правим това за което сме създадени;
3 да вярваме, че ние, които сме подобия на нашия Създател, не сме достойни и трябва да плащаме за това че живеем.
Нашият труд и всичко, което сме създали през целия си живот са правната
търговска гаранция на банкрутиралите корпорации USA/CA.От нашия труд, федералните служители ни дават точно толкова, колкото е необходимо за да поддържат илюзията,че всъщност печелим достатъчно за да си купим това, от което се нуждаем, докато истината е, че повечето от нас не могат да си позволят това от което смятат че се нуждаят и даже ако наистина искаме това, от което смятаме че се нуждаем, то вече е предплатено.
Следователно, не само че не трябва да работим за някого (банкстерите) или за
някакви единици (корпорациите) освен за себе си или за нашето собствено удоволствие, но и разполагаме с достатъчно кредит за да купим всичко от което се нуждаем днес. До сега достъпът до него не ни е бил позволен. Тъй като това са ВСИЧКИ пари днес – нашият кредит – не би трябвало да е трудно да използваме НАШИЯ кредит, а не кредитът, който създава все повече дълг.
Помислете си какво би се случило с банкстерите ако ние изведнъж получим
всичко от което се нуждаем. Те ще изгубят контрола си над нас. Ние няма да сме
принудени да работим, нито пък да се тревожим да плащаме сметки или пък да
вярваме, че съществува някакъв авторитет извън нас. (Ние сме продължение на нашия
Създател, а не различни от Него.) Нашите грижи и тревоги за „парите” им позволява да
ни контролират. Как е възможно властимащите, които управляват света по един така
пагубен начин, да продължават да правят това което искат, например да предизвикват
войни? Няма да има робски труд. Ние всички ще работим за нещо което ще е много по-
приятно. Говори се, че ако работата ни е да правим това което желаем, цялата
необходима работа ще бъде свършена. Останалото – оръжията за масово унищожение
например – няма да се произвежда или властимащите ще трябва сами да си ги
произвеждат. Каква прекрасна идея! Какво интересно място за живот би станал светът!
Ако искате да ядосате някого, кажете му лъжа; ако искате да го вбесите, кажете му истината. Затова, с риск да ви вбеся ще попитам: „Не е ли странно, че през всичките тези години сте работили за това което сте искали и незнайно за вас, всичко което сте купили от корпорациите е вече предплатено?” Всичко което е трябвало да направите е да си предявите правата, да се подпишете и да си го занесете у дома; това включва и вашия дом – той също е предплатен. Не е трябвало да работите и един ден през живота си за да платите за каквото и да е било. През всичките тези години вие сте можели да се забавлявате и да правите това което ви е приятно. Бяхме измамени да получим добро образование за да имаме добра работа – само защото си мислехме, че това е което искаме. Бихте ли работили със същата енергия ако знаехте, че нищо от това което си мислите че притежавате не е ваше?
„Ако наистина искате да намразите това което обичате да правите, правете го за пари и скоро ще видите резултата.” – Никълъс Грачанин
ЧАСТ III
КАКВО НАИСТИНА СЕ СЛУЧИ / КАКВО ДА ПРАВИМ
ОПОЗНАЙТЕ СЕБЕ СИ / ПОМНЕТЕ КОИ СТЕ
СИСТЕМАТА
„Матрицата е система, Нео. Тази система е нашия враг. Какво виждаш като се огледаш? Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Същите хора, чиито души се опитваме да спасим. Но докато стане това, те си остават част от системата и това ги прави наши врагове. Трябва да го разбереш – повечето от тези хора не са готови да бъдат изключени. И много от тях са така безнадеждно зависими от системата и свикнали с нея, че ще се борят, за да я опазят.” – Морфей, Матрицата
Повечето хора по света са напълно зависими от „Системата”и не могат да съществуват без нея. Тази система ги принуждава да живеят в един безкраен цикъл от заеми. Цикълът ни пристрастява към материализъм, целта на който е да създава лихва от дълговете. Тъй като дълговете реално не съществуват, не съществува и лихвата по тях. Ето защо националният дълг е измама извършена от властимащите.
Най-голямата измамническа игра в света бе измислена от тези, които контролират образованието, законодателството, медиите, църквите, банките и медицината. Те си играят с нашето вродено убеждение, че трябва да печелим правото си да живеем, че сме недостойни, че не трябва да се осланяме на интуицията си, че трябва да зависим от властите, че всяко наказание което ни налагат е оправдано и заслужено, че не притежаваме самовъзпроизвеждаща се вътрешна сила, че това което е извън съзнанието ни е реално. Чрез тази заблуда те конфискуваха нашето здраве, богатство, любов и спокойствие. Тази измама носи името Матрицата.
Как успяха да ни измамят да повярваме,че трябва да заслужим с труд правото си да живеем? Увековечаването на този мит разрушава духовната ни същност. Ако аз и Създателят сме съучастници в сътворението ми, това не ме ли прави суверен? Защо трябва да правя нещо друго освен да живея свободно и да се наслаждавам на живота? Някой смята, че трябва да плащаме за тази привилегия… кой е той? Как стигнахме до там? Как можахме да повярваме в тази глупост? На някой на тази планета му е хрумнала най-поразителната и унищожителна идея в човешката история – да ни накара да вярваме, че ние всички сме виновни и заслужаваме наказание, че сме нещо различно от това, което наистина сме – както и да спечели от нея.
След като започнах да изучавам законите с намерение да разбера защо светът е така глупаво устроен, объркването ми стана още по-голямо. Увеличаващата се празнина между желанието ми да постигна спокойствие на духа и желанието ми да се противопоставя на властите все повече ме изкарваше от равновесие. Знаех, че системата на която се противопоставях ще продължи да съществува и въпреки това упорито се стараех тя да заработи правилно, при все че замисълът беше тя да не работи – цялата банково корпоративна система, или „военнопромишления комплекс и Конгреса” по думите на Айзенхауер. Опитвах се да вникна в смисъла на нещо напълно безсмислено.
Всичко това обаче има смисъл, когато осъзнаем, че системата в която живеем е създадена от нашето его. Нашият духовен разум постоянно ни подсказва, че да хабим нерви опитвайки се да променим нещо нереално, е безполезно усилие. Изгубих няколко години, докато най-после спрях да се опитвам да променя това което не съществува и да насоча вниманието си върху самата себе си. Светът беше такъв само защото аз го казвах. Най-после избрах да се науча как да накарам системата, която по замисъл не трябваше да работи, да работи в моя полза.
Повечето от така наречените „патриоти” които познавах, учеха право, федералните закони, кодексите на служба „Вътрешни приходи”, подзаконови актове, части от сборници със закони на САЩ, казуси и решения на Върховния съд на САЩ, съдийски постановления и т.н. Не знам защо, но тези неща не ме интересуваха. Те знаеха наизуст всичко и все пак интуитивно си казвах: „И какво от това?” Единственото нещо, което според мен си заслужаваше да се запомни беше „Миранда срещу Аризона”, където се казва: „Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано в съда срещу вас.” (да се чете: „ВСИЧКО, което кажете ЩЕ бъде използвано СРЕЩУ вас.”) Тук няма „може би”. Това отсъждане на Върховния съд ме порази и едно от най-важните неща които някога бях учила и … бях права. Единствената цел на това да се научите да не казвате нищо е да не влизате несъзнателно в договорни отношения.
КУРС „ВЪВЕДЕНИЕ В СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО И ЧУДЕСАТА” (ВСЧ)
След като в продължение на тридесет и три години знаех, че нещо е напълно сгрешено и въпреки това не можех да си отговоря как всичко би могло да бъде така, както изглеждаше че е, в търсене на духовно спокойствие аз съставих три текста, които нарекох „Въведение в свръхестественото и чудесата”.
Курсът ни учи, че всичко което ни се случва е само проекция на нашето съзнание, основаващо се на убеждението ни, че сме виновни за това, че сме се отказали от Бог, което разбира се е невъзможно. Така че нищо подобно не се случва, освен в нашето съзнание. Всяко събитие е само повод да си простим за това, че си мислим че сме се отказали от Бог, което е смешно.
Смятам, че курсът изисква вяра само докато доказателствата станат очевидни чрез опита ни. Курсът включва Големия взрив и създаването на Вселената от Бог. Това, което ВСЧ казва е, че ние (всички в едно цяло), като продължение на Бог, а от там и Бог, сме помислили за всичко в един миг. Това количество насочена енергия може би е изглеждало като „голям взрив”. Всичко което изглежда, че съществува – времето,
пространството и т.н. е създадено мигновено като холограма и все пак това не е истинско сътворение, тъй като всичко това съществува единствено в нашето съзнание под формата на мисъл. Курсът ни учи, че „мислите не напускат източника си”, така че това, което ние наричаме „сътворение” е всъщност „деформация”. Това, което не съществува извън нашия разум, тоест това в което Бог не участва пряко, e двойствеността на всичко в познатата ни Вселена – нагоре-надолу, светло-тъмно, мъжко-женско, зло-добро. Ако любовта е единственото нещо, което съществува, а Бог единствено енергията на любовта и светлината (а не същество с човешки характеристики, с което нашето его продължава да ни заплашва) тогава, това което ни обгръща не може да има противоположност. Всичко, което възприемаме като различно от любов (нека да си признаем, това са повечето неща които възприемаме, благодарение на егото) съществува единствено нашето съзнание. Ние създадохме всичко това като сън, докато Създателят ни само ни чака да се събудим и „завърнем у дома” , въпреки че ние никога не сме го напускали освен в мислите си. Как бихме могли да напуснем нещо, което е навсякъде? Единственият ни грях е, че вярваме, че сме се отделили от Бог, което е невъзможно.
Представете си нашия Създател / Бог като любеща майка, която гледа как детето и сънува лош сън (както знаем животът често се сравнява с „кошмар”). Майката няма представа какво сънува детето и; тя само знае, че този сън го тревожи. Тя не може да се намеси и да направи сънят по-приятен, защото сънят съществува само в съзнанието му. Нищо друго не може да се направи освен да се събуди детето за да може да разбере, че то само си е създало целия сън. Само след като детето се събуди, то ще може да разбере, че само си е причинило тази излишна тъга. Но докато сънува, сънят му изглежда напълно реален. На следващата нощ, дали детето отново ще се върне към кошмара от предишната нощ с намерението да го промени или ще продължи напред към приключенията на следващия сън? Намерението на детето е не само да продължи напред, но и да сънува приятни сънища. Не би ли било добре, ако то останеше в съзнание докато сънува, така че ако се появи лош сън да знае, че това не е реално, че това е само сън от който то ще се събуди и страхът ще изчезне?
Томас Сас в книгата си „Митът за душевната болест” признава, че двойствеността в живота и нещата които смятаме за бедствия са само модели създадени за да можем да се виждаме като техни противоположности, например: за да балансират чувството за вина, адвокатите се нуждаят от престъпниците; за да се чувстват здрави, медиците търсят болни пациенти; за да се чувстват ерудирани, професорите се нуждаят от студентите; за да се чувстват праведни, вярващите се нуждаят от грешници; за да се чувстват привилегировани, богатите се нуждаят от бедните; за да се чувстват щедри, филантропите се нуждаят от хора, които живеят на социални помощи; за да се чувстват могъщи, „властите” се нуждаят от покорните и т.н. Всеки от нас си създава противоположността на това, което „смята че е” за да повярва в собственото си съществуване. Ние всички непрекъснато се стремим да определим и защитим съществуването си. Обратното е също така вярно – нашата духовна същност (това което наистина сме), не се нуждае от проекцията на това, което не сме, защото двойствеността не съществува в реалността. Ние всъщност съществуваме независимо от това в което вярваме и си мислим че сме. Нашият „страх от смъртта”, не е от самата смърт, а от мисълта, че няма да сме това, което си мислим че сме.
Тези, които практикуват медицина, не знаят какво е „здраве”;
Тези, които са в сферата на обучението, не знаят какво е „образование”;
Тези, които с в медиите, не знаят какво са „новините” (какво наистина се случва по света);
Тези, които проповядват религията, не знаят какво е „духовност”;
Финансистите не знаят какво е „търговия”;
Юристите не знаят какво е „право”;
Ние, които сме извън тези дисциплини, проявяваме склонност да разбираме манипулацията на която те са подложени. Тези, които ги практикуват, не могат да избягат от страх да не изгубят идентичността си – това което те си „мислят” че са. Какви ли биха били, ако някога се събудят от този сън?
Ние често откриваме това което най-много мразим чрез професиите си. Те представляват начина по който искаме другите да ни възприемат. Питала съм много сестри: „Защо станахте медицинска сестра?” „Искам да помагам на хората.” Всеки, който се е занимавал с човешкото съзнание знае, че ние не можем „да помогнем” на никого. Ние само можем да сме полезни на другите да излекуват себе си. Ние сами трябва да си свършим работата. Медицинските сестри смятат, че да се грижат за другите е по-благородно отколкото да се грижат за себе си и тяхното пристрастяване към вещества и начини на поведение издава омраза им към себе си. Повечето сестри притежават една или комбинация от следните характеристики: наднормено тегло, пушачи, пиячи и наркомани. Тези които не са такива, не се идентифицират с професията медицинска сестра. Те вероятно знаят: „Аз не съм това което работя.” Тези, които се опитват да се прикрият зад професията си правят лоша услуга, да не споменаваме хората, с които те влизат в контакт. Полицаите, посредниците по събиране на дълговете и всички други, които възнамеряват да сплашат хората, искат светът да ги възприема като „силни” само защото те вярват, че не са. На едно интуитивно ниво ние всички знаем, че полицаите стават тирани защото работата им не може да компенсира тяхното убеждението в собствената си безпомощност. Статутът на професията на даден човек може да го прави да изглежда силен и въпреки това, хората зад тази професия да се смятат за безпомощни, тъй като в противен случай, те не биха избрали точно тази професия. Както казва Рам Дас: „Полицаите са само Бог облечен в женски дрехи.”
ОСВОБОДИ СЕ ОТ СТРАХА, МЕРИ
Тъй като привличаме хора, места и неща, които вибрират на нашата честота, лесно е да открием честотата на която вибрираме като се вгледаме в това, което сме привлекли. Нямах си представа колко съм била уплашена от живота, докато не надраснах страха и не видях колко уплашен беше бащата на моите момчета. Сигурно и аз съм била също толкова уплашена и вероятно нивото на вибрациите ми е било точно толкова ниско за да го привлека към себе си. Тогава не можех да разбера колко много той се страхуваше от властите, защото го виждах от своята перспектива на също толкова изплашен човек – никаква разлика. Сега разбирам, че това което съм търсила в живота е да преодолея този страх и пътя, който избрах беше да проверя знанието си за това коя наистина съм – моята истинска, суверенна силна и духовна същност – като предизвикам самоопределилите се „авторитети” на този свят. Подобно на бивш пушач, който не понася присъствието на други пушачи, за мене е трудно да бъда в компанията на уплашени хора, които все още се подчиняват на командите на така наречените „авторитети” – лекари, адвокати, учители, бюрократи, министри, полицаи и т.н.
