До 20% от капитала. Както е в нормалните страни, че и отгоре. Защото можем да сме по-добри от тях.
Защо е важно? Сега тези дружества се управляват като ведомства, подчинени на съответния министър, той пък на премиера. Единственият интерес на тези хора е да крадат. Затова държавната енергетика е пред фалит, с огромни задължения. Затова БДЖ не може да се усмихне и още е дълбоко в соц-а.
Тези компании трябва да се превърнат в модерни корпорации. Да превземат нови пазари. Частните акционери (например пенсионни фондове) имат пряк личен интерес от доброто управление. Могат да съдят директори за действия във вреда на дружеството. Да изискват, да контролират, да бъдат двигател. Имат skin in the game. Акционерна демокрация.
Това може да направи разликата. Не конкурси за избор на директори, щото видяхме какво представляват те. Пак същите хора, ама с дълъг мандат. В Румъния този нов за нас модел работи, в други държави също. И там енергетиката прави милиарди печалби всяка година. Има и за дивиденти, и за инвестиции. Защото ако се краде, ще лъсне.
На Владислав Горанов пазара на череши в Кюстендил му беше по-мил от фондовата борса. Няма развита държава без силен капиталов пазар. Не можем да бъдем изключение. Света не работи така. Даже в комунистически Китай. Ясно е защо на властта силна борса не ѝ харесва. Защото това означава прозрачност. А те от нея бягат. Обичат тъмните схеми.
Ще кажете, че нашата БФБ е зле, оборота ѝ е колкото на бакалия. Ами добре, нека започнем от бакалия. Важното е къде ще стигнем. Да мрънкаме можем най-добре, в това нямаме равни. Айде веднъж да свършим нещо като хората.