Loading...
Без значение дали ни харесва или не, през последните 5-10 години развитият свят върви към ВЕИ, електромобилност и справяне с въглеродните емисии. Това означава, че най-големите промени и съответно най-големите възможности пред индустрията са в производството на ВЕИ, производството на батерии за електромобилност, рудодобивът на нужните редки (и недотам редки) елементи за батериите и усъвършенстване на технологиите за складиране и използване на въглеродния двуокис. Това е карта на разпределението на заводите за батерии към началото на 2021 – както го наричам последните месеци, „голямото раздаване“. През последните 3 месеца проекти за производство на батерии бяха обявени в Испания и Румъния (Rombat, собственост на стар публичен ЮАР-ски холдинг). Тоест, европейските държави без такива производства остават Ирландия и Австрия (де факто офшорни зони за корпоративни централи), Бенелюкс (финансови центрове), Финландия (търсят инвеститор, засега неуспешно), Гърция (Sunlight търси финансиране за производство на литиеви батерии) и България. България е страната с най-голяма нужда да се закачи на този „влак“, трансферирайки към себе си както капитали, така и ноу-хау, но очевидно е и държавата с най-малък политически интерес да го направи – не членуваме в европейския алианс на производителите на батерии, замразили сме всякакви проучвания за важни земни елементи, правим протоколни преговори с чуждестранните инвеститори (понякога дори комични като обявлението, че Хюндай прави завод за $1.5 млрд у нас без те да знаят), в Плана ни за възстановяване са предимно щуротии, а правителството в оставка даже отсвири Аутомотив и IT клъстърите да участват в Съвета за тристранно сътрудничество (само да им се мотат някакви програмисти в краката на чиновниците!). Това са фактите, всеки сам да си прави интерпретациите.
