Loading...
/От поредицата „няма такъв народ„/
Да си пеят по песните каквото си щат, в политиката зрелището трябва да спре. Незабавно. Зрелища в политиката могат да си позволят отколешните и утвърдени вече демокрации. Там водачите – президенти, премиери и политици могат да развяват чорлави руси перчеми, могат да си бръщолевят каквито си щат глупотевини, могат и да послъгват дори, това няма да промени особено нито държавите им, нито обществения и политически живот в тези държави. /Имам предвид Тръмп и Борис Джонсън, за който не се е досетил/.
Всякакви простотийски зрелища могат да си позволят и в Холивуд – там глупотевините и пошлотиите могат дори да бъдат номинирани за награда – при толкова много филми все ще има и няколко много добри /Този път няма да кажа какво и кого имам предвид/.
Зрелища си позволява и Бойко Борисов. И глупотевини, и лъжливи новини също си позволява.
Неговите зрелища, обаче, макар също предназначени за широките простонародни тълпи, си остават все пак политически зрелища, така че политиката и държавата ако и да не напредват с особено бързо, то барем кретат някак, влачат се, търкалят се, тътрят се и се тътрузят /сурвайки се нАпъти по нанадолнищата/.
Станислав Трифонов, обаче, пряко, рязко и без колебание натика н политиката своето зрелище с всичките му пошлости и пинизи. Напрежението расте, жега, жега, жега, задъхваме се до клаймъкс, „пазиш ли ме, пазя те, пазиш ли ме, пазя те“, тълпите тръпнат друг път не видели пред телевизорите, ето я и малката смърт, клаймъксаджията изплисква каквото е насъбрал и… и то се оказва гола вОда.
Бях писал преди десети дни в предишно едно писание:
„И бива ли след всичко това да се осмелим плахо да се надяваме, че той ще подхване една по-смислена и зряла политика, преценявайки досегашните си изяви по-скоро като зрелище, нежели като обществена дейност за която трябва да се носи отговорност /иначе косвена политическа отговорност за сегашното статукво, тоест положение той носи и косвени вини е понатрупал доста/.
Отговорът /според мен/ е, че не само бива да се осмелим плахо да се надяваме, че той ще сътвори нещо положително за държавата, ако нему се падне да съставя коалиционно правителство, длъжни сме.“
Излезе обаче друг отговорът. Че не бива. Излезе, че не можем да се осмелим да се надяваме, дори и плахо, че той ще сътвори нещо положително за държавата. /Оная дето я нямаше/.
Да се чуди човек защо зрелищникът се излендзи на стотици хиляди българи. Учудването, след което възникват всякакви причудливи възможности.
Дали пък Трифонов не се е сговорил с Бойко да го върне пак на власт. Защото, нали, не може да е толкова тъп, за да не разбере, че този отказ от съставяне на правителство може да бъде единствено от полза за Борисов. Пък Борисов за благодарност да му даде оная градинка дето не му я даваше като кмет, за да си построи там онова нещо, каквото и да беше то. Дали няма такъв сговор пък?
А може пък да се е сговорил с президента Радев за служебно правителство. Според скрити някакви договорености и зависимости. Примерно Радевото правителство разследва Борисов и т.н и към И.Т.Н да започват да се стичат още повече гласове, докато итънистите си клатят краката и каквото там си имат за клатене, както си го клатеха при сегашните избори. Но ако президентът прояви размах и даде третия мандат на Демократична България? Дали господин Станислав Трифонов ще подкрепи правителство им, или ще я свърши като кучето на сламата. То самото не я ползва, но и на други не я дава.
Защото явно пандемията, плана за възстановяване и устойчивост, здравеопазването, образованието, корупцията, правовата държава, съдебната реформа, прокурорския произвол не засягат особено Славито. Той ще се заеме с всичко това само, ако има народ, който да му даде достатъчно голямо мнозинство.
И си пресмята, и си въобразява, че при едно служебно правителство, ще се сдобие с такъв народ и такова мнозинство?
Само че сметката ще му излезе крива. Просто защото няма такъв народ. Тук, в тази държава, която я има, такъв народа няма. Обърка господин Станислав Трифонов народите и държавите – кое къде го има и кое го няма.
Но всичко това са произволни предположения, спекулации тоест. Господин Трифонов не може да е толкова тъп за да не разбира, че със своите зрелища работи не само срещу държавата, но и срещу себе си.
Но всъщност защо пък да не може. Може. Умее ги тия работи. Отдават му се. А може и да е страхливичък Славито. Защо пък да не го може и това.
А пък тоя народ дето го има, ако има въобще има такъв народ, трябва да разбере най-накрая, че ако една риба плува във вода като риба във вода и е успешна в тази вода, то не значи, че може да се катери и по дърветата.
И че ако един отворко умее да разказва тъпи, а понякога и умни смешки и вицове, ако умее да забавлява широките простонародни тълпи с майтапи и чалга, и ако успешно събира цели стадиони подрастващи, това по никакъв начин не означава, че го бива да управлява партия или държава. По-скоро обратното означава.
Аре.
