Отдавна свикнахме с факта, че община Челопеч (Дънди Прешъс Металс) е номер 1 в България по средна работна заплата. Данните за 2020 г. отново го потвърждават. В топ 10 също няма съществена промяна. Заедно със Столична община и няколко малки съседи на София, там доминират обичайните заподозрени – Козлодуй (АЕЦ), Раднево (Марица-Изток), Гълъбово (Марица-Изток), Девня (Солвей Соди, Агрополихим, Девня-цимент), Пирдоп (Аурубис), Панагюрище (Асарел-Медет) – индустриалните центрове в провинцията. Ако НСИ подаваха данни за Мирково (Елаците-мед), тя също щеше да е в челото.
По-интересен е въпросът: Кои са общините, в които заплатите растат най-бързо, тоест хората живеят все по-добре?
Отговорът идва от данните за изменението на средната работна заплата в периода 2016-2020 г.:
• Угърчин – от 594 на 1151 лв. (+94%)
• Крумовград – от 666 на 1249 лв. (+88%)
• Брезник – от 587 на 1079 лв. (+84%)
Логичният следващ въпрос е: Защо точно там?
За община Угърчин нямам отговор – не знам какво точно се случва там, освен че магистралата вече я достига и софиянци яко изкупуват имоти за вили. Ако някой знае, моля да сподели?
За Крумовград и Брезник обаче знам. В първата Дънди изградиха мина за добив на златосъдържащи руди, която започна работа през 2019 г. и изцяло промени социално-икономическия облик на общината. Крумовград се превърна в единствената провинциална община с ръст на населението – от 16937 през 2016 г. до 18112 през 2021 г. (+7%). Промяната в Крумовград е навсякъде и във всичко – от гигантския общински бюджет през експлозивното развитие на всякакви спомагателни бизнеси и услуги, които правят живота на хората далеч по лесен и приятен, минималните нива на безработица, чак до невероятните цени на жилищата и наемите. За разлика от Угърчин и Брезник, които имат по 5-6 хиляди жители, Крумовград е доста голяма както като население, така и като територия, така че промяната се усеща и на ниво област Кърджали.
В Брезник Евромакс Сървисиз (дъщерна компания на Асарел-Медет) също инвестира в мина за добив на златосъдържащи руди, която все още не е стартирала работа. Самият процес на изграждане обаче е толкова капитало- и трудоемък, че явно е достатъчен, за да стимулира мощно местната икономика. Интересен факт е, че проектът привлича дори и жители от съседните Перник и Трън, които ежедневно пътуват за Брезник.
И като стана дума за Трън, напомням, че там също имаше подобен проект, който беше отхвърлен. Същото се случи и в община Велинград, където друга българска компания искаше да добива волфрам – метал, който е включен в Списъка на стратегическите суровини за ЕС. В Трън средната работна заплата се изменя от 646 (2016 г.; повече от Брезник) до 851 лв. (2020 г.; много по-малко от Брезник). Във Велинград се изменя от 611 до 895 лв. И в двете общини икономическо развитие в този период практически няма, заплатите остават много под средното за страната, а работещото население бързо се топи.
Изводите всеки да си ги прави сам.
Само ще добавя, че Крумовград и Брезник имат още нещо общо:
Аз и Klimentina Rasheva, с подкрепата на почти целия екип на denkstatt Bulgaria тогава, работихме на ежедневна база с инвеститорите и в двата проекта, за да се случат те със съгласието на хората по места и по начин, който минимално засяга околната среда и осигурява максимални ползи за всички засегнати.
Явно е имало смисъл!
Ето линк към всички данни – страхотен проект на ИПИ: https://www.265obshtini.bg/