Loading...
Високата инфлация е бич за потребителите – няма спор. Има, обаче, и друг прочит на последствията от високата инфлация за по-дълъг период от време. Тя помага на големите длъжници да „превъртят колелото“ изправени пред сериозни финансови затруднения. Според някои икономически модели, ако имаме едно десетилетие със средногодишна инфлация от 4%, вместо заложената целева инфлация от 2%, в края на този период покупателната сила на парите ще намалее с 18% или казано по друг начин имаме едни 1,8% допълнителен скрит данък на годишна база.
За първи път обаче имаме толкова голяма ножица между нивата на текущата инфлацията и нивата на текущите лихвените проценти, което определено означава, че централните банки сбъркаха фундаментално. В периода 1990-2007 година средногодишната инфлация в САЩ, Англия и Германия бе 2,1%, а през 70-те години на миналия век тя се движи около 8%. През 80-ге години на миналия век има спор между министерство на финансите на САЩ и ФЕД по отношение на това, доколко централната банка трябва да поддържа цената, на която се финансира държавата през облигационни емисии. През 1980 г. по времето на Пол Воукър се счита, че ФЕД условно придобива своята независимост и започва активна политика на повишаване на лихвените проценти, за да укроти инфлацията. В следствие на тази политика САЩ изпадат в рецесия.
