Две тези от последните дни едновременно нямат отношение една към друга, но си приличат по прилагания двоен аршин:
1) Защо правителството не дава информация на Народното събрание за договора за втечнен газ? Защото има клаузи за конфиденциалност и подобна информация не може да бъде съобщавана от парламентарната трибуна. Абсолютно същата е ситуацията с договора с Газпром.
Има си процедури и механизми тази информация да стане достояние на народните представители, както се прави с всички други подобни договори, включително и този с Газпром.
2) Публичният дълг в момента е по-нисък в сравнение с миналата година. Към края на април 2022 г. дългът на подсектор „Централно управление“ е 31,5 млрд. лв. или 21,4% от прогнозния БВП; април 2021 г. – 29,2 млрд. лв. или 22% от БВП, т.е. номинално е по-висока, а относително е по-нисък. В края на тази година обаче дългът със сигурност ще бъде по-висок от миналата година.
Това е прогнозата за публичния дълг в Актуализираната средносрочна бюджетна рамка през тази година се очаква увеличение както на номиналното, така и на относителното ниво на дълга. Приемането на актуализацията на бюджета в сегашния му вид допълнително ще увеличи задълженията.
Ако и това не е достатъчно, обърнете внимание, че традиционно БНБ е много пестелива в коментарите си по отношение на държавната политика, но само за последния месец изрази редица нееднозначни обективни притеснения, които са извън дебата за присъединяване към еврозоната. Най-голямо внимание обръща на рискове от създаване на инфлационна спирала и болезнени фискални корекции – увеличаване на данъци и/или намаляване на разходи в следващите години.
Всичко това е в контекста на обективност, борба с фалшиви новини, алтернативни факти или както искате го наречете.