Разказа за матурите

Здрасти, братчед! Що рева ли? Ще ти разкажа. Днес прочетох разказа за матурите. И се разчувствах. Спомних си детството. В осми клас съм. И искам от тати да ми купи тромпет. Но сме бедни. Тогова строехме комунизма и сички пари отиваха за строителството му. Тати има неколко рибарски пръчки, една ДАЙВА, един СТАБИЛ и един МИЧЕЛ. Но не ги продава, а аз мечтая за тромпет. Представям си как на девети септември и първи май свиря пред хората. Като Луис Армстронг, Дизи Гилеспи или Чет Бейкър. Кеф. Ама само си мечтаех. Даскалът ми по трудово се казваше Кирилов. Но дядо много ме обичаше. Знаеше за мечтата ми. Бе и голям майстор. И един ден ме вика. И говори:

– Роси, нали си видел белимелската духова музиката. Секи надува неква свирка, ама тупанджията един.

И ми подава един тъпан. Той го направил. Обаче тъпанджията един, а с мен ще станат двама. Не става. И се сетих как като чуех тромпет, ми идваше да литна. Може пък тъпана така да действа на некои ора. А до нас живееше една баба. Ходеше с две патерици. Та една зимна нощ взех тъпана и под прозореца ѝ. И удри с буалката по опънатата кожа. След неколко минути бабата се появи. С две патерици. Едва се влачи. Аз млата по тъпана, тя нещо вика, ама не чувам. Първо фърли едната патерица. Не ме уцели. После фърли втората. Уцели кучета и то изпищя. Аз млата колко сила имам, бабата вика, кучето пищи, кокошките кудкудякат… И братчед, тогава разбрах, че има бог. Бабата се стича по стълбите като Ивет Лалова. Прескочи оградата като Стефка Костантинова. Аз бегам по заледената улица, след мен бабата се плъзга кат Катрин Вит. Така два часа. До четири заранта. Аз бия тъпана и бегам по селото, тя след мен…

Та братчед, има бог. Оказа се, че тая нощ съм дигнал на крака седемнадесет сакати и един умрел. И съм събудил 2347 човека. Ама бащикът бе атеист. Кво да му обяснявам на тоя варварин. Първо строши тъпана. После строши и бухалката от задника ми.

Това бе, братчед. Ако сега имах тоя тъпан, щеше съм народен будител. 80% от народа спи. А сестра ми се казва Анета.

Айде чао!

Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов