Loading...
Този текст написах на 17.10.2008 г.
Тук го променям с незначителни корекции!
Вчера изпратихме в последния му път последния от Тримата големи в науката, в която се дипломирах, защитих дисертация и работих повече от 20 години. Нарочно не споменавам имена, а използвам обобщаващото „Тримата големи“. Но ще разкажа една истинска история с тях, случила се преди около 30 години. В тая история освен Тримата големи участват още две персони. Едната е дама, дано е още жива и здрава. Другата е Киро Вампиро. Викали му така, защото беше много черен –следствие от някаква бъбречна или друга болест, беше обиколил света, имал е няколко брака, най-накрая акостирал последно в България и работеше като началник-склад в Института по физикохимия.
Въпросният ден – ранна сутрин, току на изгрев слънце, Тримата големи, тогава буйни младежи, са на Алпийския лагер под връх Мальовица. Придвижват се през ред палатки, а отсреща им слънцето хвърля икономично първите си лъчи. И изведнъж пред очите на Тримата големи се открива неописуема гледка: Току на метри пред тях от една палатка изпълзява една фея и сластно започва да се протяга контражур под скромните слънчеви лъчи. Тримата големи се приближават, гледат с отворени очи чудото на природата и не могат да повярват, че може да има такава женска красота. Отминават феята, но естетиката надделява над възпитанието, обръщат се и продължават да гледат с широко отворени очи. Цъкът с език, а единият от Тримата големи казва историческата фраза:
“Те тоя, дето я е* тая, на к* му крила ще поникнат!”
И изведнъж – второ чудо: Изпод същата тая палатка изпълзява – кой мислите? Киро Вампиро!
После един от Тримата големи ми разказваше, че цялата им туристическа екскурзия се провалила! Непрестанни и неразрешими били споровете е ли възможно тая фея да е дъщеря на Киро Вампиро? Бе май, отчитайки всички известни фактически обстоятелства – времеви и позиционни локации, неопределености от Хайзенбергов тип и друг всякакъв предоставен от науката инструментариум – не би било възможно!
Аз, от своя страна, винаги съм заявявал, че историите, които разказвам, са истински и винаги съм бил готов да посоча гласни и писмени доказателства за истинността им. За съжаление, сега никой от Тримата големи тая история не може да потвърди. Защото вече са в един друг, по-справедлив свят.
Бог да ги прости!
