Loading...
Все по-често чета и слушам абсурдни коментари във връзка със съхранението на енергия в батерии. В България това достигна умопомрачителни размери с плана за инвестиране на 1.5 милиарда лева в батерии с общ капацитет от 6,000 MWh.
Първо, сумата е силно подценена. Реално подобно нещо ще струва поне 2-2.5 милиарда лева, защото цените сериозно растат. Но не това е фокусът в този текст.
Тук искам да обърна внимание на мащаба. 6,000 MWh може да изглежда много само за човек, който няма представа колко голямо е енергийното ни потребление във всеки един момент.
Един от малките резервоари за съхранение на гориво (бензин, дизел, керосин) на петролната база в Нови Искър (на снимката) има обем 500 м3 или 500,000 литра. Ако е пълен с дизел, той съдържа около 5,000 MWh топлинна енергия, тоест малко по-малко от тока в мечтаните гигантски батерии. Цената за изграждането му едва ли надхвърля милион лева, поддръжката се измерва в хиляди лева на година, а животът му е практически вечен. Батериите умират след определен брой цикли, който обикновено се достига за 6-7 години. И оставаме само с гигантско количество опасен отпадък, който все още почти никъде не се рециклира.
Капацитетът за съхранение на базата е равен на 45,000 м3 или 90 такива резервоара. А това е само една от многото подобни бази в България.
Стана ли ясно какъв е проблемът и колко далеч от истината са батериите?
За да бъда напълно честен, сравнението не е съвсем точно. 6,000 MWh ток не е равно на 6,000 MWh топлинна енергия. За да се произведе толкова ток, ще трябва да се изгорят около три такива резервоара с нафта. Гореописаната дупка в мащаба обаче е толкова голяма, че това няма особено значение…
