Който и да дойде на власт. Как може да изглежда една универсална икономическа програма

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Красен СтанчевЗасега инфлацията не „изяжда“ спестяванията като дял от БВП и това може да звучи успокояващо. Но проблемите на икономиката остават дългосрочни, с риск от тъпчене на едно място. Как би могла да изглежда икономическата програма на което и да било правителство „на място“?

 

Всичко, което знаем днес за българската икономика, очертава следната ситуация:

• Плановете за еврозоната се изместват за след 2025 година;

• Липсата на инвестиции остава дългосрочен проблем;

• Поради демографията не може да се очаква ръст на заетостта, но няма и безработица;

• Производителността на труда ще расте около два пъти по-бавно отколкото през последните десет години;

• Ако няма радикално свиване на дефицита и намаляване на данъчното бреме върху труда, темповете на икономически растеж ще се запазят два пъти по-ниски от възможното.

Ето от какво са продиктувани тези изводи.

 

Демографията

След 2011 г. „заместващото“ поколение се свива до 15.9% от населението, това в активна възраст намалява – с 5.1% до 60.3%, а възрастните са вече 23.9%.

Имигрантите не променят картината. След 2007 г. броят им нарастна 2.4 пъти, но делът в населението им е под 4% – три пъти под средния процент за ЕС. Украинските бежанци можеха да дадат 1% нарастване на населението, но шансът изглежда пропуснат. 1% от гражданите на България са без документи, формално е извън икономиката и социалната система.

Пенсионната система създава привилегии за 1.9 млн. души, осигурявани от ДОО; 4.9 млн. са в частния сегмент на системата.

При скромния планиран държавен дълг от 36 млрд. лв. за тази година, разходът на човек ще бъде с 400 лв. повече от разхода в началото на 2022 г. (5 133 лева), за тези под 17 години се падат по 34.8 хил. лв. на дете.

Икономическият резултат: траен недостиг на човешки капитал, на ресурс в пенсионното и здравното дело и загуба на конкурентност.

 

Икономическият растеж

Според БНБ спадът на БВП, с всички условности на предвижданията, през следващата година ще е 1.6%, през 2024 година – под 0.5%. Очакването, че положението едва ли ще е по-неблагоприятно от периода на рецесията от 2008-2010 година, засега се потвърждава. Общата инфлация вероятно ще е около 15% за тази година, но цените на енергийните продукти и храните са 26 и 22% по-високи. БНБ предвижда намаляване на инфлацията до под 6% и лек спад на енергийните цени.

Спестяванията на домакинствата и предприятията (пак по последни данни на БНБ) намаляват незначително своя темп на нарастване през тази година, но има намаляване на дела доход, който бива спестяван. Засега инфлацията не „изяжда“ спестяванията. През 1996 – 1997 година те почти напълно изчезнаха. Това сега изглежда невъзможно.

 

Бюджетът

Инфлацията и ръстът произведоха излишък през 2022 година, равен на приходите от ДДС и от подоходните данъци. Параметрите на стабилност, познати от 1998 до 2019 г. са компрометирани. Твърдите бюджетни ограничения, приети през 2012 година в закона за публичните финанси (2% дефицит, 40% от БВП разходи и държавен дълг) са неизпълними. Като резултат от политическата нестабилност връщането към добрата практика също изглежда невъзможно.

В Плана за възстановяване и устойчивост около 60% от общия предполагаем обем се насочват към правителствени организации и дейности, слабо са застъпени на действително иновативни начинания, лошо са обосновавани приоритетите, има неяснота на критериите за разпределение на средствата и отчетността, и за „социалността“, насочена към възрастното поколение.

Което и да е бъдещо правителство ще трябва да държи сметка за тези фактори. При такава картина адекватната му програма би могла да изглежда така:

 

За политическия риск

Има три неща, които едно бъдещо правителство е уместно да избягва:

• обещанието за компенсиране на разходи;

• рисковете от фискалната нестабилност;

• радикалните промени в управлението на БНБ.

Работата на правителството следва да бъда разписана в подробности и приета от парламента. За пример може да служи Споразумението между партиите във ВНС от 4 януари 1991 г., предвиждащо приемане на 22 фундаментални закона и конституция, изпълнена за шест месеца.

 

За паричната политика

БНБ като система на паричен съвет може да използва своите инструменти за поддържане на ценова стабилност, а правителството – да осигури перспективата за изпълнение на фундаменталните критерии за членство в еврозоната.

Ключовото изискване към България е „да продължи да прилага мащабни реформи, започнати в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност (…)“ – това е работа на правителството и парламента.

Най-съществена задача на управителя на БНБ и съвета й е да разработят процедура, която да определя съдбата на резервите на банката. Те трябва да имат достатъчен авторитет, за да осъществяват надзор над сегмента на банковата система, който е под контрола на български физически и юридически лица.

 

За бюджета и данъците

Политиката на правителството за индексиране на доходите в отговор на инфлацията, предвидените равнища на минималната работна заплата (МРЗ) и недостигът на работна сила увеличават разходите на работодателите и ще създават напрежение в цялата икономика. Минимумът политики в тази област е следният:

• Запазване на пропорционалния данък върху личните доходи и отказ от пропагандираните идеи за въвеждане на необлагаем минимум. Той би изложил между 30 и 50% от приходите по това перо.

• Отказ от събиране на корпоративния данък в настоящия му вид: праг „нула“ за реинвестираната печалба и ускорена (едногодишна) амортизация биха дали ефект от 1-1.5% ръст (или омекотяване на спада) на БВП, поради ръст на инвестиции и възнаграждения.

• Намаляване на т.нар. осигуровки, с 2%. Възстановяване на унифицираните ставки по ДДС и премахване на субсидиите за пътувания с лични преводни средства.

Има и други мерки, които обаче са непопулярни и се разминават с обещанията на партиите:

1. Замразяване на МРЗ на определеното сега равнище за три години напред;

2. Замразяване на ръста на пенсиите до края на 2023 година;

3. Съкращаване на издръжката на администрацията с 20%;

4. Компенсиране на точка 2. с мероприятия, които рационализират социалната политика;

5. Отказ от политики, целящи въвеждане на „европейска“ МРЗ.

 

За социалната политика

Често социалната политика, образованието и социалните грижи зависят от общините, би било уместно 2% (от 10-те процента данък) да се върнат на общините, където този доход е произведен.

Отказът от актуализации на помощи и пособия „на човек от населението“ е основен резерв на подобряването на социалното преразпределение.

Либерализацията на кратковременните и сезонни договори, лесната им отчетност и формализиране е основен източник за стабилизиране на приходите здравната и пенсионно-осигурителната система.

Относително лесно може да бъде решен и проблемът с издаването на лични документи на онзи 1% от населението, който няма такива.

Тези реформи не изискват ресурс и ще позволят да стане така, че „плащанията от джоба“ в здравната система да станат част от здравното осигуряване, независимо дали то е държавно или частно, както и да намалят 20-процентната група от населението, които не са осигурени за здраве. НЗОК следва да се разплати за извършените по време на пандемията и несвързани с нея операции.

Възможно е поне двукратно увеличение на т.нар. „гарантиран минимален доход“, без риск за бюджета.

Критерий за разпределението на средства в социалната политика трябва да бъдат статистиките по социално включване и ИЗОО (т.е. на 15-34 годишните граждани, които са „извън заетост, образование и обучение“), разпределени по райони, етноси и общини.

 

За енергетиката и дългосрочната перспектива

Налага се затваряне на наскоро създадените държавни фирми и прехвърляне на средствата за тях към централния бюджет (ако са налични), както и приватизация на дялове от всички държавни компании.

„Булгаргаз“ е крайно време да бъде приватизиран или оставен да работи в конкурентна среда. Същото важи и за „Лукойл“ – войната изглежда достатъчен повод за отнемането на привилегии, дадени през годините.

Концесионирането на дейности, например ВиК, Топлофикация „София“ и минералните води, поддръжката на магистрали и удължаването на срокове по вече сключени концесионни договори също (от плажна ивица и курорти до тези за топлофикации и добив на полезни изкопаеми) ще създаде сигурност и усещане за перспектива.

Забраната за проучване и добив на природен газ от шисти, заедно с още пет концесии за добив на енергийни ресурси, спрени с административни процедури, могат да получат зелена светлина. Инвестициите в енергетиката, които намаляват зависимостта от внос, също трябва да получат приоритет.

Списъкът може да бъде продължен. Но положителните изменения в средата за водене на бизнес биха били следствие на изложеното по-горе.

 

Текстът е написан специално за Свободна Европа.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.