Тези дни медиите ни засипаха с поредната гениална мисъл на Илън Мъск, която утописти и лобисти не пропуснаха масово да разпространят:
„Ако покрием площ от Земята с размери 335 на 335 километра със слънчеви панели, дори при умерена ефективност, леснопостижима днес, това ще осигури повече от 17,4 теравата енергия… Това означава, че 1,2% от пустинята Сахара са достатъчни, за да се покрият всички енергийни нужди на света с помощта на слънчева енергия…“
Мъск е невероятна личност – човек, постигнал страхотни неща, за които практически цялата останала част от човечеството можем само да мечтаем. На моменти обаче прави уникални издънки и това е отличен пример за такава.
За илюстрация на абсурдността на това изказване ще използвам друго подобно твърдение.
Втората картинка показва средното съдържание на различни елементи в земната кора. Средната й плътност е 2,6 гр/см3 или 2,6 т/м3. Ако си представим, че на произволно място направим дупка с размер 1 х 1 х 1 км (1 км3), то от нея ще можем да добием следните количества примерни метали:
Силиции: 733 милиона тона
Алуминий: 214 милиона тона
Никел: 218 хиляди тона
Мед: 156 хиляди тона
Злато: 104 тона
Силицият би бил достатъчно да покрием цялата планета със слънчеви панели, а с алуминия ще можем да ги свържем с потребителите. Даже и за Марс ще ни останат…
Ако вземем примера на Мъск и изровим въпросните 335 х 335 км само на 9 метра дълбочина (1000 км3), ще можем от 1,2% от територията на Сахара да извадим съответно 104 000 тона злато, тоест половината от световния добив за цялата история. Ще можем да извадим и 218 милиона тона никел, тоест 73 ПЪТИ повече от световния добив за 2022 г. – би трябвало да стигне за батерии за Tesla за цялото човечество в следващите 100 години.
Въпросната операция по копаене няма да струва чак толкова много, а металите могат да се съхраняват и транспортират доста по-лесно от тока. Даже ми идва гениалната идея да направим и двете неща едновременно на едно и също място – вместо рекултивация на нарушения терен в дупката просто ще се слагат панели, които ще захранват добива и всичките метали на планетата ще ни излязат въглеродно-неутрални…
Какво ни пречи да го направим тогава?
Отговорът е прост за всеки, който поне малко е внимавал в часовете по физика, химия и математика в прогимназията. За съжаление май не сме останали много…
Надявам се да е станало ясно колко абсурдни са лесните решения на утопистите.