Според BNEF Transition Metals Report светът ще има нужда от минерали (основно метали, но и други суровини като силиций и графит) на стойност от общо 10 трилиона долара до 2050 г., за да осъществи енергийния преход.
Забележете фундаменталната позиция на медта в основата на графика – само тя се очаква да бъде на обща стойност 3.4 трилиона долара, тоест 1/3 от целия суровинен бюджет на прехода!
Всичко това е едновременно огромен проблем за Европа и невероятна възможност за България, защото ние сме изключително силни както в добива на медни руди, така и в производството на мед и медни изделия в рамките на ЕС. Все пак това е най-големият ни експорт в абсолютни стойности.
И едно важно уточнение от мен:
Предвижданията на тази графика се базират на средната цена на отделните суровини за последните 10 години. Това е изключително неадекватно допускане, защото тези цени в целия период 2013-2021 г. бяха много ниски и не биха стимулирали нужния гигантски ръст. Добивът на глобално ниво на някои от тях, вкл. на мед, няма как да се ускори толкова, така че да задоволи нуждите на бързата тотална електрификация. Според моето скромно мнение, скалата трябва да се умножи поне по 4-5 и най-високото й ниво да надхвърли 2 трилиона долара на година. Лъвският пай от този допълнителен скок отново ще се дължи на медта – стига да има кой да инвестира, за да добие нужните количества, разбира се.
Накрая се връщам към важните въпроси, въпреки че отдавна ми е писнало да питам:
Какво правим ние в България, за да се възползваме от предимството си при медта?
Къде са новите ни проекти за добив на медни руди?
Къде са новите металургични мощности, вкл. за рециклиране?
Къде са заводите, които да произвеждат изделия и машини с по-висока добавена стойност от мед?
Къде са административните стимули за добив и производство?
Къде е стратегията ни за развитие на най-важния сектор за енергийния преход?
Защо парите от Плана за възстановяване не отиват там, а просто купуваме китайска стока под формата на фотоволтаици и батерии?