Loading...
Вчера бях на гости на Лора Инджова в ефира на Нова Нюз. Основната тема беше новината от миналата седмица, която масово се разпространи със следното послание:
„Според европейския съд Марица-Изток 2 нарушава всички еконорми и замърсява неограничено“
Разбира се, идеята е проста: „Да се затвори немедленно!“ – не, русизмът не е случаен!
В предаването нямах реално възможност да вляза в детайлите, така че ще се опитам да го направя тук. Започвам с малко контекст, който очевидно липсва както на журналистите, така и на публиката им. Не, не обвинявам хората, че не разбират неща, които не са учили, нито работят…
Първо, решението на съда се отнася единствено за емисиите на серни оксиди. През 1985 г. индустрията на България емитира около 2.3 милиона тона, като основните източници са ТЕЦ, но и заводи като Кремиковци, КЦМ и МДК. През 2021 г. общите емисии на серни оксиди вече са 43 хиляди тона. Този гигантски спад на замърсяването (-98%) се дължи на: а) изграждането на сероочистващи инсталации и б) закриването на някои предприятия и замърсяващи производства.
Европейските норми за сероочистване еволюират през няколко години – стартират през 90-те от 92% през 94%, 96% до 98% от емисиите на ТЕЦ. Благодарение на тях серните оксиди отдавна са замърсител от миналото за Европа – до края на 90-те бяха на първо място във всички бюлетини, днес вече трябва да търсите информацията за тях с лупа. Естествените източници днес са много по-значими – само вулканът Етна емитира средно около 1.8 милиона тона, което е в пъти повече от всички ТЕЦ в Европа.
Най-новата норма от 98% включва и абсолютно ограничение от 320 мг/м3 SO2 в димните газове. Това е нормата, която Марица-Изток 2 не може да достигне – централата е „само“ на 97% очистване. Заради нея ръководството е поискало и получило дерогация от Изпълнителната агенция по околна среда. Същата дерогация с подобни аргументи са получили и двата американски ТЕЦ-а.
Защо нашите ТЕЦ в Марица-Изток не могат да постигнат целите на последния писък на европейската бюрокрация?
Защото горим най-гадния лигнит на света. Сярното съдържание на нашите лигнити е ужасяващо – около 2 пъти по-високо от това на лигнита на Германия. Инвестициите, нужни за постигане на 320 мг/м3 SO2 в димните газове са многократно по-високи за нас, отколкото за останалите лигнитни ТЕЦ в Европа. Само най-модерната ни централа AES Гълъбово е близо до това ниво, но дори и тя трудно може да гарантира поддържането му (зависи от съдържанието на горивото, което се изменя дневно).
Тази картинка представлява основно положение в икономиката на околната среда – разходите за намаляване на каквото и да е замърсяване растат със степента на очистване. При достигане на определени много високи нива на очистване разходите експлодират с всеки допълнителен процент. Графиката теоретично показва колко би струвало ТЕЦ МИ-2 да премине от 97% на 98% очистване – кривата на разходите е почти вертикална, тоест можем да похарчим целия бюджет на България и пак да не го постигнем. А допълнителното намаляване на замърсяването ще бъде миниатюрно.
Да се върнем на решението на европейския съд. Ето точен цитат от самото решение:
„При разглеждането на искане за дерогация по този член 15, параграф 4 компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им.“
Превеждам това на чист български език:
„Компетентният орган не може да дава право на ТЕЦ Марица-Изток 2 да работи, защото ТЕЦ Брикел замърсява твърде много.“
Обяснявам, защото връзката не е очевидна за незапознатите.
Проблем със серните оксиди има само в град Гълъбово. ТЕЦ Марица-Изток 2 се намира на 25 км северно – до град Раднево, където такъв проблем няма. Обаче според законодателството и двете селища се водят част от зона „Югоизточна България“. Тоест, дори ТЕЦ МИ-2 да беше в Бургас, пак можеше да бъде обявен за виновен…
Около Гълъбово има 3 ТЕЦа – Брикел и двата американски. Мисля, че вече всеки що-годе интелигентен и информиран човек в България разбра, че големият проблем е ТЕЦ Брикел, който произвежда много малко ток, но за сметка на това замърсява брутално. Няма да слагам снимки – всички сте виждали.
Май стана много дълго… Всеки може да си прави изводите сам на базата на горното детайлно обяснение на казуса.
В заключение ще добавя, че ТЕЦ Марица-Изток 2 + двата американски ТЕЦ-а поставиха исторически производствени рекорди и спасиха не само българската енергетика, но и целите Балкани през 2022 г. (без да подценявам и приноса на АЕЦ Козлодуй!). Тяхната работа стои и в основата на рекордите в индустриалния износ на България, защото приходите от износа на ток дадоха възможност на държавата да субсидира както домакинствата, така и индустрията в условията на най-тежката енергийна криза в историята на ЕС. На тези ТЕЦ дължим в много голяма степен енергийната си сигурност и независимост, включително и най-вече от Русия, но също и от останалите страни-износители на енергийни ресурси като САЩ и Катар например.
Това обаче няма да им помогне – в условията на европейските климатични политики и цена на въглеродните квоти от 100 евро/тон те са обречени…
Ето и самото предаване:
