Loading...
Онзи ден участвах с лекция в Трета зимна школа „Енергетика и климат“ на Стопанския факултет. Говорих на тема „Енергийният преход в сблъсък с пазара на ресурси“. За час се опитах да мина през някои базови въпроси като:
Какво представлява т. нар. „енергиен преход“?
Как са се случили подобни процеси в последните 200 години?
Какъв е статусът на прехода към днешна дата?
Какви са ресурсните изисквания и реалности?
Какви са последствията засега?
Какви са възможните решения?
В резюме:
Енергийният преход се случва, но ще отнеме много повече наука, ресурси и време, отколкото ни се иска! Освен това, светът (и най-вече Европа) отказва да върви по прекия път към декарбонизация, залагайки на технологии, които не само не могат да изпълнят задачата в огромния й мащаб, а даже я усложняват допълнително.
Няма да коментирам детайлите, но искам да се спра на едно фундаментално послание, за което ще ползвам приложената инфографика. Това не е теория, а основен емпиричен факт в енергийната икономика. Тя няма нужда да бъде доказвана, защото представлява наблюдение, а не произлиза от някаква хипотеза.
Доминиращият източник на енергия за готвене и отопление на домакинствата е пряко свързан с нивото им на доходи. Зависимостта е очевадна както при сравнение между отделни страни, така и вътрешно във всяка една страна. За съжаление в България имаме пряк поглед върху цялата скала – от най-бедните хора, които се топлят със събраните от близката гора съчки, до гигантските палати на милионерите, които са на газ или термопомпи. В най-ново време към графиката могат да бъдат добавени и енергийните източници за придвижване – от краката, конете и колелетата, през старите бракми и новите конвенционални автомобили (нефт), до електромобилите (ток).
В перспективата на тази графика, Стара Европа се държи като пенсиониран милионер, който си пуши пурата на слънчевата тераса с поглед към прекрасната градина, докато си зарежда Теслата в гаража от батерията, която е пълна с тока от фотоволтаиците на покрива. В това време едни много хора чистят къщата, косят градината, мият колата, поправят всичко в сложните системи на къщата, за да изкарат някой лев и да нахранят семействата си. А пенсионираният милионер си откъсва свеж биодомат (собствено производство) като междувременно им обяснява как и те трябва да живеят като него, защото така е „правилно“ и „морално“ спрямо бъдещите поколения.
Знам, че може да звучи крайно, но ми се струва, че енергийният преход в настоящата си формула ще доведе до брутален класов сблъсък. Историята показва, че в такива ситуации поведение от типа „Щом няма хляб, яжте пасти!“ не се отразява добре на физиката на тялото – било то и особено мастито и височайшо.
Струва си да се изчетат детайлите по инфографиката – много са образователни!
