Loading...
Един от законите на Нютон (по-любознателните даже ще знаят кой подред) гласи, че всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие, което на груб разговорен език може да се илюстрира с циничния израз “ ‘Га яде кифтетата, ни рива“.
-От август 2013 г. до декември 2016 г. потребителските цени намаляват, а през осемте месеца, в които се наблюдава годишен ръст, той е средно около 0,3%. В същото време доходите се увеличават. След това цените растат, но доходите растат по-бързо. През част от последната година тази тенденция се обръща и отвсякъде слушаме за повсеместно обедняване. Да, такова наистина има, но не и в дълбочината и мащаба, в който се представя, да не говорим пък в сравнение с предходните години (ИПИ имат хубава графика и статия по темата – https://www.facebook.com/InstituteMarketEconomics/photos/10160235137306072)
-През 2020 г. се отпускат „временни“ помощи за бизнеса – субсидии и данъчни облекчения, които продължават далеч след като бяха необходими. Редица сектори обаче заплашват, че ако помощите отпаднат, цените ще подскочат. Никой не мисли за връщане на помощи.
-През 2021-2022 г. се отпускат енергийни помощи, които още в началото се вижда, че ще се превърнат в печалби, а не в подкрепа за закъсали компании. Никой не споменава за връщане на надвзети или каквито и да било други помощи; постоянно се искат нови помощи.
-Сега ВЕИ асоциации искат преразглеждане на прогнозните пазарни цени, които се използват за определяне на преференциалните им премии – ВЕИ бизнесът настоява КЕВР да преразгледа прогнозните цени, след спада на борсата. Никой не споменава свръхприходите, които получиха през 2021 г.; че от началото на 2022 продължиха да ги получават, но в по-малък размер, защото законът не позволява отрицателни премии; че това е положението и в момента. Между другото, още през 2019 г. на организирана от Ютилитис (Utilities) конференция обърнах внимание, че имаме проблем с механизма на компенсиране, който ще се превърне в ликвиден проблем за тези компании – https://events.utilities.bg/events/forum7-2019/, обаче тогава цените се увеличаваха, пък и кой слуша икономисти?
Всъщност, с много думи исках да кажа, че не може хем така, хем иначе. Или – може, обаче някой ще трябва да плати сметката, а този някой са потребителите, пък тези потребители са и избиратели и рано или късно идва онова равно по сила и обратно по посока противодействие. Само че е много по-силно и много по-разрушително, защото е в ръцете на популисти, а целта му е „наказание на лошите“ (ходи, разправяй, че нямаш сестра), а не подобряване на ситуацията.
