Loading...
В нощта на 15.04 наистина се случи – Германия затвори и последните си ядрени централи!
Прогнозата ми, че Германия все пак няма да го направи на фона на енергийната криза, войната с Русия и плановете си за бърза декарбонизация, се оказа погрешна. За пореден път подцених нивото на политическа инерция и невменяемост…
Федералното правителство изпълни едно старо решение, което отдавна вече няма обществена подкрепа – социологическите проучвания от последните години ясно показват, че средният германец вече по-скоро желае запазването на ядрената енергетика. Експертна подкрепа това решение никога не е имало – масово професионални икономисти, енергетици и еколози винаги са го заклеймявали като неадекватно.
Ето една проста сметка, която показва колко абсурдно е всичко от гледна точка на декларираните цели за спиране на въглищата и намаляване на въглеродните емисии:
През 2002 г. Германия има 22.4 GW АЕЦ. Те намаляват до 4.1 GW през 2022 г. В това време инсталираните мощности на фосилни горива (лигнит, въглища, газ и петрол) се увеличават от 74.2 на 74.7 GW. Ако към тях прибавим и биомасата (която се счита за въглеродно-неутрална, но това е просто смешно!), тогава говорим за ръст от 75.5 до 84.1 GW. Всички тези централи са нужни, защото осигуряват надеждна енергия – за разлика от 130 GW слънчеви и вятърни централи, които са изцяло покрили ландшафта на страната.
През 2022 г. само 4.1 GW АЕЦ произвеждат 32.8 TWh въглeродно-неутрална енергия, което е 6.7% от всичкия ток в Германия. Ако Германия просто беше запазила всичките си 22.4 GW АЕЦ (напълно възможно – в САЩ подобни АЕЦ вече са лицензирани за 80 г. работа!) и те работеха със същата производителност, щяха да дадат 173.6 TWh. Това е повече от всичкия ток от лигнитни, въглищни и петролни централи през годината. Германия има много газови централи, които биха могли (на теория; на практика не е толкова лесно) да поемат напълно ролята на останалите фосилни горива в осигуряването на балансова и пикова енергия – те точно затова се изграждат. Тоест, Германия щеше вече да е в състояние за затвори всичките си лигнитни и въглищни ТЕЦ, ако беше запазила ядрената си енергетика. И това можеше да се случи без да инвестира трилион евро, да унищожи ландшафта си, да постигне 3 пъти ръст на цените на тока и накрая да се окаже на прага на енергиен колапс.
Така или иначе, огромният ръст на енергийно потребление по света отдавна не се случва в Германия, нито в Европа. Случва се в Китай, Индия и останалите страни в Азия. Според най-прясната информация в Китай в процес на строеж, разрешителни и планиране се намират 228 големи ядрени реактора. В Индия е одобрено изграждането на още 10. А това е само върхът на айсберга. Единични ядрени реактори вече има и в арабските страни, а десетки са в процес на изграждане.
За пореден път Европа допуска Германия да бъде страната, която определя бъдещето на всички ни. Отново посоката е погрешна и крайният резултат може да бъде катастрофален. Историята има навика да се повтаря – най-вече там, където никой не си взема поуки от нея…
