От едната крайност – ако няма бюджет, ще теглим кредити от МВФ – минахме в другата крайност – липсата на бюджет не е проблем, важни са дългосрочните реформи. Тук ще повикам на помощ една статия на Георги Ганев от 2012 г. и по-конкретно следния цитат: „Но този дългосрочен план е подвеждащ водач за текущите действия. В дългосрочен план всички сме мъртви. Икономистите си поставят твърде лесна, твърде безполезна задача, ако в този бурен сезон всичко, което успяват да ни кажат е, че когато бурята отдавна е преминала океанът пак е спокоен.“ Заменете няколко ключови думи в цитата и ще получите, в най-груби щрихи, политическата ситуация в момента.
Да, светът няма да свърши, ако до юни не бъде приет бюджет, но много сериозно се подценява липсата на такъв с оправдания за дългосрочни цели. От началото на работата на този парламент се прави всичко друго, но не и опити за намиране на допирни точки за приемане на разумен, подчертавам – разумен, бюджет.
Защото и образованието на едно дете е ключово за реализацията и доходите му като зрял човек, но ако докато завърши не може да си позволи дрехи, учебници, отопление, осветление, транспорт и др., може и да не стигне до желаната реализация. И не ми казвайте, че не е проблем да се пропуснат една-две години, пък после ще наваксаме…