Loading...
Първо, защото местната му ЕС база се свива като шагренова кожа.
Тези дни най-големият производител на соларни панели в Европа – германския Майер Бургер обяви, че възнамерява да премести основната част от производството си в САЩ, заради по-големи субсидии и по-евтини производствени разходи – цена на ток, суровини и т.н. САЩ въведоха закон за намаляване на инфлацията, който предвижда над 300 милиарда долара субсидии за производителите на критични за зеления преход технологии.
С този си ход Майер Бургер просто показват, че ако ЕС не даде аналогични субсидии, те няма да имат икономическа причина да работят в Европа. ЕК предвижда контрасубсидии на американските от 300 милиарда евро. И така от двете страни на Атлантика ще се конкурираме по субсидии, познайте кой ще спечели. Тези стотици милиарди евро на практика ще ликвидират пазара на ВЕИ технологии у нас, в Европа, и ще го направят тотално зависим от администрацията в Брюксел и в столиците на отделните страни. Ха, познайте, какви са шансовете бюрократ и субсидии да направят успешна „революция“?
Второ, на практика планираме революция чрез внос. По данни на Европейската комисия през 2020 г. ЕС ще внася 70 % от електролизерите, 60 % от слънчевите панели и 50 % от термопомпите. Не намерих данни за 2023. Тези проценти ще растат, няма да намаляват по ред обективни причини. Зелените политици трябва да осъзнаят, че ЕС не разполага със силна производствена база за тези технологии. По-голямата част от световното производство на електролизери е съсредоточено в Китай, докато по-голямата част от световното производство на слънчеви панели е съсредоточено в Китай и Югоизточна Азия. ЕС също така не е основен производител на термопомпи.
Това е революция през внос – ако случайно в ЕС настъпи прекъсване на доставките на тези продукти, това може да окаже значително въздействие върху способността на ЕС да посреща енергийните си нужди, особено ако си пререже клона с форсирано затваряне на мощности. Да припомня, че веднъж затвориш ли ядрена централа /както направиха в Германия/, няма бърз пуск /месеци трябват, години/.
Не е в това въпросът дали да правим преход към безвъглеродна икономика или не, а как да го направим умно, устойчиво и без да стресираме потребителите.
