Loading...
Винаги съм твърдял, в политиката трябва да влизат хора с необходимия образователен ценз и опит, за да може обществото ни да просперира. За съжаление ББР е много ясен пример какви негативи могат да сътворят политици, които нямат какъвто и да било хабер от финанси и банково дело. Едно от първите неща, с които се зае Кирил Петков когато стана принципал на ББР беше да въведе ограничение на кредитните експозиции в размер на 5 000 000 лева.
Презумпцията тогава беше, че с това действие се цели да няма концентрации на големи кредитни експозиции. Идеята на Киро беше тази банка да започне да се конкурира с търговските банки и да се фокусира върху микро, малки и средни предприятия. Още тогава предупредих, че това е тотален нонсес и тази промяна на оперативния модел на банката неминуемо ще доведе до нейното унищожение. Без да ви припомням десетките ми постове по темата подозирам, че повечето от вас си спомнят графиките, които правих със сривовете в оперативната печалбата, лихвения приход и кредитния портфейл на банката. Просто на всеки човек, който има някакъв досег до банковото дело беше пределно ясно, че development банка с един офис на Жълтите павета и 15 кредитния инспектора няма, как да се конкурира с големите търговски банки, които имат хиляди служители и стотици клонове из страната. Но нали по това време Киро гордо развяваше дипломата си от Харвард по пресконференции и хората си помислиха, че момчето знае какво прави.
Ако не сте забелязали в последните седмици Влади Панев, който е и основен кадровик в ББР направи един нелош медиен шпалир за това, как трябва ББР да се приватизира. Трепетът, с който Панев говореше за приватизацията на банката ме навява на мисълта, че това трябва да стане в много кратки срокове, като дори допускам, че коалиционните партньори от ПП, ДБ, ДПС и ГЕРБ вече, дори са се договорили за това.
Тук за мен са много интересни причините за това, но не знам, дали бившия журналист на Икономедия знае, че за да се приватизира ББР това минава през промяна в закона за ББР, тоест трябва да мине през НС. Но това е вторичен въпрос. По-важното за мен е, че с тази идея в голяма степен ПП и ДБ валидират всичко това, което съм писал през годините за ББР, тоест че нещата хич не отиват на добре. Явно тези илитерати в банката най-накрая са осъзнали, че наложения им от Киро оперативен модел няма, как да сработи и вече генерирания от банката паричен поток едвам покрива месените оперативни разходи. Не знам, дали политиците си дават реална сметка и за всички правни аспекти, които неминуемо ще възникнат от една евентуална приватизация на банката. За осъществяване на оперативната си дейност ББР използва привлечен ресурс от различни европейски институции както и от други банки за развитие. Положителният аспект, при сключване на подобни споразумения за външно финансиране е, фактът, че ББР приема рейтига на държавата ни, който все още е висок. Поради тази причина ББР получава привилегии (най-вече под формата на по-добра лихва, negative covenants) заради това, че ползва рейтинга на държавата.
При евентуална пълна приватизация акциите на държавата в размер не по-малко от 51 на сто от регистрирания към всеки момент капитал са непрехвърлими и ББР следва да търси одобрението на всичките й кредитори, тъй като промяна в акционерната структура на Банката е съществена. Това само по себе може да доведе до прекратяване на договорите за предоставяне на съответния финансов ресурс и от друга страна тези промени биха довели и до преразглеждането на условията на тези споразумения, като лихвения процент, което ще доведе до покачване на цената на кредита за крайните кредитополучатели, ако банката, която придобие акциите на ББР е с по-нисък кредитен рейтинг от този на България. Бъдете сигурни, че покемоните покрай ББР и Панев не си дават абсолютно никаква сметка за всичко това.
Имайте предвид, че така наречените „development bank“, или банки за развитие имат своята важна роля във всяка една икономика. Нека не забравяме, че ББР имаше изключително важна роля по време на Ковид пандемията, когато чрез различните си гаранционни схеми подпомогна банковия и реалния сектор. Банките за развитие имат роля и при финансирането на различни държавни и cross-border инвестиционни проекти. Но в този си формат ББР наистина не трябва да съществува, защото след въвеждането на ограничението от 5 000 000 лева от Киро това вече не е банка за развитие, а финансова институция за микрокредитиране. Така, че в тази си функция от ББР наистина няма никакъв смисъл. По-добре да се създаде изцяло нова банка, която да бъде истинска банка за развитие.
Прилагам и два линка за подобряване на общата култура на хората, които ще движат този процес.
https://economy-finance.ec.europa.eu/…/role-public...
https://blogs.worldbank.org/…/glimpse-state-financial...
