Loading...
Гледам, че във Фейсбук е избухнала поредната „екологична катастрофа“, та реших и аз да напиша две думи по въпроса. Наясно съм, че ще засегна много чувствителни сърца и души, но реалистичният поглед към темата ми се вижда малко по-важен от това…
Набързо базовите факти:
Рибата в Девинска река измира в участък от около 3 км. – точно в град Девин. Хора сигнализират, институциите реагират, а ръководството на Девин АД бързо си признава, че всичко се дължи на аварирала помпа при тях, което води до заустване на отпадъчни води в реката. Глобени са, извиняват се и днес вече са организирали зарибяване на засегнатия участък заедно с местните рибари.
Междувременно обаче народът изтрещява, редовните спасители на всичко са впрегнати да спасяват българската природа, в социалните медии вече има неизвестен брой хейт-кампании срещу минералната вода Девин, а призивите в тях тръгват от бойкот на продукта до затваряне на фабриката и изгонване на злите чорбаджии, които даже се оказали чужденци!
Няколко коментара от мен, с които ми се иска малко да вразумя обстановката:
За „екологична катастрофа“ може да се говори, ако имаме значимо увреждане на околната среда, което силно засяга здравето или поминъка на много хора и практически не може да бъде отстранено поколения напред. В случая имаме избита риба в много къс речен участък. Цялата работа вероятно нямаше изобщо да бъде отчетена, ако той не минаваше през града. Освен това всичко се зарибява веднага и след броени дни няма да има и следа от „катастрофата“. За какво точно е драмата?
Знаете ли защо този еднократен акт на замърсяване е толкова шокиращ? Защото се случва на фона на дългогодишна липса на замърсяване и наличие на риба в Девинска река. Тоест, лошият бутилировач явно хич няма навика за прави „екологични катастрофи“ и тази река е жива. Това не е стандартно състояние за голяма част от българските реки, които биват поддържани доста замърсени с ежедневни зауствания на далеч по-убийствени вещества от всякакви субекти – от земеделци, ферми, хотели, курорти, ВЕЦ-ове, села и градове, до всякакви „крупни бизнеси“. Там обаче няма как да намерим мъртва риба – просто няма жива, която да умре.
Някой задава ли си елементарния въпрос: Какво се случва с отпадъчните води на град Девин (6000 жители, вкл. отпадъчните води на Девин АД) по принцип? Ами отиват в реката без никакво пречистване, но след града. Разликата е, че ги мятат директно във Въча (най-вероятно, няма как да знам точно къде) – днес се явява опашката на яз. Цанков камък. Водните количества там са такива, че достатъчно разреждат замърсяването, но го има – при това на ежедневна база и много повече. Това е много по-близо до „екологична катастрофа“, но явно за никого няма драма.
От гледна точка на някой, който от 20 години се занимава с опазване на околната среда, изненадващото за мен в този случай е мигновеното признаване на вина от страна на Девин АД и светкавичното провеждане на зарибяване, тоест премахване на вредата. А можеха да лъжат и мажат до безкрайност като много други, нали?
Това не е стандартна за българска компания реакция и заслужава само адмирации.
Девин АД имат вина, разбира се. От гледна точка на управление на екологичния риск е абсолютно недопустимо изпомпването на отпадъчни води към градската канализация да зависи на 100% от работата на една единствена помпа. Винаги трябва да има резервна, която да поеме работата в случай на авария. Или поне да има достатъчно голям свободен обем, който да поеме водите, докато се смени помпата. Имат платинен сертификат от Alliance for Water Stewardship, а допускат елементарна учебникарска авария. Сигурен съм, че ще си научат урока и такива издънки повече няма да има.
Важно уточнение: Работил съм с Девин АД, знам какво и как се прави там и ме е яд на тази глупава издънка. След 2021 г. не сме имали бизнес отношения.
Снимка: Девин ЕАД
