Loading...
• Лобисти на част от българските земеделски производители искат ограничаване на конкуренцията чрез забрана на вноса (за пореден път) на зърнени храни от Украйна. Българското правителство изглежда ще се поддаде на натиска и ще защитава тази позиция в търсене на обща европейска забрана. Всяка намеса на пазара и ограничаване на конкуренцията има цена и тя се плаща от крайния потребител и от поне част от бизнеса – за да спечелят едни, губят други (и много повече).
Ето малко данни специално за слънчогледа, който изглежда е в ядрото на „битката“:
• Изкупните цени на слънчогледа в България следват международните – вижте динамиката им в сравнение с цените с доставка Бордо, Франция. Произведеният в Украйна слънчоглед ще излезе на пазара, независимо дали конкретно в България. И е съвсем очевидно, че скокът март-април 2022 г. е резултат от паника и страх непосредствено след началото на войната – а после нещата постепенно се връщат към „нормалното“. Не вносът от Украйна е свалил цените в България , а общата тенденция на пазара на слънчоглед в цяла Европа.
• Вносът на украински слънчоглед не „измества“ българското производство – вместо това, позволява преработвателите да произвеждат и изнасят многократно повече олио. Когато се внася повече семе, преработвателите изнасят повече олио. За 2022 г. има увеличение на вноса на слънчоглед с около 600 млн. евро в сравнение с предходната година – но същевременно износът на слънчогледово олио нараства с над 900 млн. евро и достига рекордните 1,6 млрд. евро!
• Отделно, България и преди войната внася слънчогледово семе (най-вече от Румъния), което показва, че има недостиг на местна суровина спрямо капацитета на преработвателите.
• Още по-ясно се вижда тази зависимост в месечните данни – вносът на суровина и износът на преработен продукт се движат почти успоредно. През 2023 г. почти сигурно ще видим намаление на производството и износа на слънчогледово олио.
