Loading...
„Някои фермери са особено добри в доенето на европейските данъкоплатци.“
(Икономист, ноември 2019 г.)
Заглавието от статия на списание Икономист отпреди четири години се отнася предимно до фермерите от Източна Европа. Тези дни така наречените „зърнари“ именно в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария са на път да покажат тези свои умения, като поискаха страните да удължат забраната за внос на зърнени култури от Украйна.
В България това още не се е случило. В другите страни обаче забраната е вече официална или почти официална политика на съответните правителства. Непосредствената причина в голяма част от тези страни са предстоящите избори. Или страхът от техния резултат.
Обяснението на този страх е донякъде в обстоятелството, че в част от тези страни заетите в селското стопанство не са пренебрежима част от избирателите.
Според ЕВРОСТАТ общо за Европейския съюз (ЕС) от разширяването му на изток след 2004 г. фермерското население намалява с около една трета до 4,2% през 2020 г. С по-малко хора и по-кратко работно време – по сравними показатели то средно за ЕС намалява за периода с 36%. В същото време обаче ефективността на селскостопанското производство се увеличава, като от 2007 до 2022 г. обемът на продукцията е нараснал с около 10%, а като стойност – с 58%.
Това се случва и при общо намаляване на субсидиите, разпределяни от Общата аграрна политика (ОАП). През 2005 г. те са 53% от общите разходи на ЕС, през 2022 г. – 21%. Според последните сравними данни (за 2019 г.) обемът им за България е значително по-малък от „първенеца“ Франция, приблизително същият като в Полша и Унгария, по-голям от Словакия, но по-малък от обемът им в Румъния.
Въпреки намаляващия дял на ОАП в общите бюджетни разходи на ЕС, планираният обем на тези субсидии за периода 2021 – 2027 г. е 1,2 трилиона евро.
За различните страни, налагащи сега забрана за украински внос, картината е различна. Но има някои общи черти.
Аргарният сектор и новите страни членки
Над 70% от фермерското работно време в ЕС се пада на новите страни членки. В България, Румъния и Полша „селяните“- избиратели са средно 2-3 повече от средното брой за съюза, а в Румъния – 4,5 пъти повече. Освен това е от значение и високият дял на „селяните“ в работната сила на съответните страни: Румъния – 21%, България – 16,5 и Полша (9%), по данни за 2020 година.
В тези страни почти всички фермери са организирани на семеен принцип, докато в „стара“ Европа организацията на селското стопанство често е преобладаващо фирмена. В Унгария и Словакия селяните са приблизително същият брой като в старите страни членки и през 2005, и през 2020 г.
При това стечение на обстоятелствата: намаляващи субсидии, значителни суми за тях, бюджетирани до 2027 г. (при запазване на първенството в усвояването им), по-ниска конкурентост на селското стопанство в България и страните като нея, но със съществена заетост в отрасъла, поведението на съответните управляващи партии и коалиции спрямо вноса от Украйна е донякъде обяснимо и естествено.
Общото решение на проблема е в премахването на субсидиите като причина на политическото главоболие.
Украинският „аргумент“
Агресията на Русия в Украйна е просто удобен случай за позоваване на форсмажор. „Аргументите“ за дъмпинг и несъответствие на стандартите на продукцията на изискванията на пазара на ЕС са меко казано несъстоятелни.
Украйна е член на Световната търговска организация (СТО) от средата на 2008 г. Към нея са приложими всички забрани и наказателни процедури на тази организация спрямо дъмпинга.
Макроикономическите разлики между аграрните сектори на ЕС и Украйна не са се променили с началото на войната. Доходите в Украйна, измерени като БВП на човек за 2021 г., са от над три пъти до шест пъти по-ниски от тези в България и страните, опитващи се да наложат забрани на внос. Субсидиите са значително по-ниски, а организацията на селското стопанство е доста конкурентна. Включително в резултат на сътрудничество със специализирани консултанти от тези страни.
Селскостопанската продукция, която украински фирми изнасят за ЕС и света е доминирана от борсови стоки. Отделните продукти на тамошната хранително-вкусова промишленост се продават на съответните тържища. Всеки е свободен да избере дали да ги купи или не.
Субсидиите по линия на ОАП са преглеждани многократно от СТО. По-значителният им обем от тези за украинските производители, заедно с борсовия характер на стоките, за СТО ще са достатъчни аргументи да отхвърли всякакви оплаквания по повод вноса от Украйна.
Затова в България и другите страни през миналата година оплакванията бързо смениха твърденията за украински „дъмпинг“ с приказки за несъответствието на украинските стоки на „европейските стандарти“.
ЕС де факто признава спазването на тези стандарти от украинските фирми и фермери от 1 януари 2016 г.
Тогава влиза в сила Дълбокото и всеобхватно споразумение за свободна търговия с Украйна (ДВССТ). То е част от споразумението на страната за асоцииране със съюза. Работата по ДВССТ започна през 2008 г., но през 2013 г. президентът Янукович отказа да го приложи. Това предизвика масови протести, а отстраняването на този президент беше един от преките поводи за анексия на Крим от Русия.
Ако някаква, не само фермерка, стока от Украйна не съответства на стандартите на ЕС, компетентните власти на всяка страна членка имат задължението да я спрат.
Те могат да наложат и санкции или по правилата на самия Съюз, или по тези на СТО.
Впрочем тези правила се препокриват в около 75% от разпоредбите, останалите 25% за ЕС са малко по-разумни.
Иначе казано украинският „аргумент“ в забраните бе изначално несъстоятелен. Това обяснява защо след изтичането на срока за ограниченията миналата седмица нито една страна от опиталите са го приложат не повтаря тези аргументи.
„Приносът“ на българските фермерски организации
Основанията за отпадане на субсидиите по линия на ОАП и всички останали програми могат да бъдат намерени в третия урок по микроикономика за неикономисти.
Субсидията означава, че правителството плаща със средства на данъкоплатците част от разходите. Ефектът е изместване на кривата на предлагането, по-ниска цена и повече търсено количество. Ако търсенето е еластично (тоест ако малки изменения в цените и доходите му влияят), тогава субсидията дава по-голямо негово процентно увеличение. И излишъкът на производител се увеличава повече от този на потребителите.
Сигурен страничен ефект е, правителството ще трябва да събере повече данъци да покрие своите разходи и че стимулите за фирмите да намаляват разходите и увеличават своята производителност и конкурентостта.
Като борсови стоки внесените от Украйна стоки са търгуеми и по-скоро еластични.
Причината за недоволството от този внос в България и другите страни е преценката на местните най-значими производители на същите стоки, че те биха могли да очакват по-високи международни цени вследствие на войната срещу Украйна и съответно да постигнат по-висока печалба, ако очакваното равнище бъде достигнато.
Украинските зърнени храни през 2022 са внасяни на по-високи от международните цени. Обстоятелството, че българските производители не са продавали има само едно обяснение – грешна преценка. Това беше ясно обяснено от Николай Вълканов от ИнтелиАрго и други икономисти. Преработвателите (например производителите на хляб и олио) не можеха да спрат работа и съответно купуват суровината си според борсовата ѝ цена.
Естествено цените на съответните стоки леко се покачват.
Приносът на служебните правителства у нас е, че започнаха опити да компенсират производителите на български зърнени култури над субсидиите, които вече са получили. Това беше негласно съгласие с описаната по-горе несъстоятелност на претенциите спрямо свободната търговия с Украйна.
Какво обаче правят производителите:
• Те намаляват инвестициите в селско стопанство през 2022 г. Това става с уникален за ЕС темп от над 6%.
• В същото време приходите им за миналата година са почти 10 милиарда лева, а печалбата – над 2 милиарда.
• В тази обстановка, оплакването е от очакван „фалит“.
На това оплакване едва ли някой може да повярва. България е сред трите страни в ЕС с най-значимо канализиране на средства от ОАП към големи фирми. Те са около 50 и имената на собствениците им са известни от отчетите на фонд „Земеделие“.
Затова новото в българската офанзива срещу търговията с Украйна е желанието за обединение с онези, които не получават субсидии или получават по-малко субсидии. Те не са малко. Силата на обединението идва от обещанието всички да бъдат компенсирани за всичко с пари данъкоплатците – от България или ЕС.
В резултат, за разлика от страните, въвели забрана за зърнен внос, в България искането на протеста е за забрана на внос от Украйна и защита на 22 подотрасъла на селското стопанство и преработвателната промишленост.
Налице е и известна традиция в реториката. Протестите напомнят едно намерение отпреди дванадесет години, известно като „Окупирай България“, както и многобройните инициативи с призив „Спаси!“
Към днешна дата все още няма искане за забрана на внос на украинска водка.
При намаляване на инвестициите, претенциите на протестиращите няма да доведат до компенсиране на когото и да е. Освен вече получаващите лъвския дял от субсидиите. Но вероятно конкурентността да спадне още повече, а ако има компенсации – те да бъдат платени от останалите 84% от работещите.
Текстът е написан специално за Свободна Европа.
