Този номер с държавното предприятие, което ще приема освободените във въглищната енергетика и ще им плаща заплати, е възможно решение, но не решава истинския проблем. Логично е профсъюзи да смятат, че са изпълнили задачата се след като са договорили на хората да им плащат. И разбира се, при тази вакханалия от протести, правителство да потърси такова решения с гарантираните заплати.
Но проблемът не е само в доходите на пряко заетите, а във въздействието върху свързаните производства в цялата верига на стойността и цялата енергетика. Пък и хората трябва да знаят КАКВО ще работят, иначе това си е социална помощ, което за мнозина е унизително.
Както казах, сегашният модел на преход е несъстоятелен и неустойчив, защото в частта какво ще дойде след като затворим въглищната енергетика няма доказани и убедителни /от гледна точка разходи/ползи решения.
Ясно е, че профсъюзите са дали съгласие, само и само да се усвоят тези 1,8 милиарда от ЕС.
Много е дълга темата, но ако сметнете загубата на сегашните активи във въглищната енергетика и това което ще получим нещата са просто несъпоставими и ще бъдем на голям минус. Мините не трябва да се закриват, а да се замразяват постепенно, защото има всякакви сценарии – за да може въглищната енергетика да се възстанови частично, ако има проблем с базови и балансиращи мощности.
Второ, за пореден път твърдя, оставете въглищната енергетика да се декарбонизира и да предложи решения сама. Има такива, а не да се робува на антифосилни мантри. Преходът трябва да бъдат технологично неутрален. Другото е лобизъм.
Това не означава, че въглищната енергетика няма в последна сметка да отстъпи, както изобщо базирана на фосили, но ако и когато отстъпи, ще бъде пазарно обосновано и цената ще бъде поносима.
За съжаление, тези неща трябваше да бъдат изговорени и отстоявани от шефовете на енергетиката ни, а те мълчат, вече всички са политкоректни.