Все по-често попадам на изключително жалки сравнения между действията на правителството срещу въглищните ни мини и ТЕЦ с това, което е направила Маргарет Тачър в началото на 80-те години във Великобритания. Такива изказвания са срамни за авторите им – показват само липса на елементарна култура и знания.
Да, Тачър е затворила въглищните мини, а след тях малко по малко падат и ТЕЦ-овете. Обаче това е станало благодарение на две основни сили:
1. Бързото развитие на добива на нефт и газ в Северно море, който осигурява на Великобритания статута на енергиен износител от глобален мащаб. Газът много бързо смазва въглищата в отоплението, топлофикациите и отнема ролята им на балансираща мощност в енергетиката.
2. Бързото развитие на ядрената енергетика, която смазва въглищата като базов енергиен източник. Забележете скоростта на нарастване на атомния ток там през 70-те и 80-те години на миналия век.
Я ми кажете кой от двата процеса виждаме в България днес? Нови ядрени блокове ли изграждаме? Огромни газови или нефтени находища ли намерихме?
Не, само фотоволтаици слагаме. Те обаче имат много ограничен прозорец на работа, който вече е запълнен – отрицателните цени на тока по обяд ясно го показват.
Ако иска да затвори въглищата, България има нужда от алтернативни базови и балансиращи мощности сега. Къде са?