Loading...
Схемата е финансов механизъм за бавно унищожаване на даден отрасъл. Подобни механизми са прилагани многократно когато се търси замърсяваща околната среда практика да бъде заменена от по-малко замърсяваща.
Пример: депониране на отпадъците!
Ако изкуствено не се вдигне цената на депониране до небесата, няма никой да търси други решения. Няма да има търсене на начини за намаляване на обема на отпадъците, няма да има и рециклиране (материално и енергийно).
Икономиката на околната среда ясно е очертала този работещ механизъм.
А защо някои хора твърдят, че този механизъм не работи при въглищата?
Според мен има две причини за това:
1. Парниковите газове не са замърсители. Затова света не приема необходимостта от подобни действия. ЕС е остров на климатичните политики. А ЕС има емисии под 6-7% от световните. Така че без затваряне на границите на ЕС, подобна схема няма шанс да съществува.
А пък намаляването на парниковите газове в ЕС се случи благодарение на преместване на тежката индустрия извън Европа. Но енергетиката няма как да се премести в Китай.
2. Няма добри алтернативи. Дори АЕЦ не може да поеме ролята на ТЕЦ. А пък масово в ЕС не искаме АЕЦ дори. И така оставаш с алтернативи, които не работят.
А ЕС настоява да инвестираме в неработещи алтернативи.
При отпадъците не е така. Убиваш депонирането, но има технологии за изгаряне на отпадъци, има технологии за рециклиране. Всичко се развива и депонирането тотално си умира.
А какво да правим? Ще си стоим на въглища ли?
Краткият отговор е ДА!
Дългият – ще търсим алтернативи, ще ги изградим и ще можем лека полека да изключваме ТЕЦовете на въглища.
А алтернативи има ли реално?
Малко са, но има. Но ние като цяло не мислим за тях!
