Loading...
„Как така пазарът ще е либерализиран, а пък домакинствата ще плащат същата цена?! Ако се премахне НЕК, цената за домакинствата ще скочи n-пъти. Хората няма да могат да си плащат сметките.“ Продължава да се бърка цена и разход за нещо, а ето как ще работи „новият“ пазар:
„Казано най-общо, от средата на следващата година регулираният пазар в настоящият си вид ще изчезне. Това означава, че КЕВР няма да определя регулираната цена, по която НЕК да продава тока на трите електроснабдителни дружества в страната (тези на „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-про“). Вместо това самите снабдителни дружества ще купуват нужната енергия от борсата и всеки месец регулаторът ще определя компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни потребители.
Въпросната компенсация ще се определя като разлика между постигнатата средно претеглена цена на пазарен сегмент „Ден напред“ и определената със Закона за държавния бюджет базова стойност на електрическа енергия на 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период. С други думи, това трябва да се определи в бюджета за 2024 г.“ – https://www.capital.bg/…/4535421_ot_1_juli_2024_g…/
Това е стар учебникарски пример, който припомням през последните две години:
„Цените играят две роли в пазарната система: разпределителна (allocative) и преразпределителна (distributive). Разпределителната роля на цените е да показват относителен недостиг; преразпределителната роля е да се определи колко различни стоки могат да закупят различните агенти. […]
Обикновено на този етап политическите дискусии объркват по този въпрос [да, това все още е от цитата]. Често се чуват аргументи за намеса в решенията за ценообразуване въз основа на справедливостта на разпределението [всички да могат да купуват поравно]. Подобна намеса обаче е погрешна. Както видяхме по-горе, удобен начин за постигане на ефективно разпределение е всеки агент да се изправи пред истинската социална цена на своите действия и да направи избор, който отразява тези разходи. По този начин в един напълно конкурентен пазар пределното решение дали да се консумира повече или по-малко от дадена стока ще зависи от цената, която измерва как всички останали оценяват тази стока на предела. Съображенията за ефикасност са по своята същност пределни решения, пред които всеки човек трябва да се изправи и да направи правилния компромис при вземането на своите решения за потребление [колко от една стока или услуга е склонен да жертва, за да получи друга стока или услуга].
Решението за количеството, което различните агенти трябва да консумират, е съвсем различен въпрос. На конкурентен пазар това се определя от стойността на ресурсите, които човек трябва да продаде. От гледна точка на чистата теория няма причина държавата да не може да осигурява подпомагане, което увеличава покупателната способност между потребителите по начин, който сметне за подходящ.
Всъщност държавата не трябва да прехвърля самите физически стоки и услуги. Всичко, което е необходимо, е да се прехвърли покупателната способност на подпомагането.“
Ако е необходим друг пример – небитовите потребители, които уж са на свободен пазар, през последните две години плащат не повече от регулирана от държавата цена. Предложението е същото да се прави за домакинствата. От години говорим, както за небитовите потребители, така и за битовите, че тази помощ може първоначално да обхваща всички, но постепенно трябва да се ограничи до най-нуждаещите се, а размерът ѝ да е различен в зависимост от необходимостта от подпомагане.
Разбира се, отделен въпрос е дали всичко това отговаря на правото на Европейския съюз и какво ще е отношението на ЕК към заявката на министъра на енергетиката, че помощта за домакинствата ще продължи докато доходите им не достигнат средните за ЕС.
