Loading...
Между 2006-а и 2009 година състоянието на Пловдивския панаир чувствително се промени. В каква посока, показват следващите две извадки от медийни съобщения за двете събития, разделени от три години, Георги Гергов и мерака да се приватизира това уникално досега българско търговско-изложбено средище.
2006, май
Премиерът Сергей Станишев и министърът на икономиката и енергетиката г-н Румен Овчаров взеха участие в откриването на 26-ия Международен пловдивски панаир. Тази година официален партньор на панаира е Гърция, която предлага на българските фирми добри възможности за контакти с гръцки фирми по време на панаира. 706 от участниците в Пролетния панаир са български, а чуждестранните са 551. Най-много са фирмите от Италия, Германия и Гърция, а най-големи площи са ангажирали изложителите от Гърция, Турция, Полша, Тайван, Индонезия, Италия и Чехия. Официални участия имат Гърция, Индонезия, Тайван, Полша и Куба, а колективни – Гърция, Полша и Унгария.
Според управляващите акции на „Международен панаир-Пловдив“ ЕАД може да се появят на фондовата борса, с което да се привлекат част от необходимите 20 млн. евро инвестиции. В близко време ще се реши каква част от активите ще бъде пусната на борсата. Община Пловдив също може да придобие дял до 30%, като нейната вноска ще бъде апортна.
Тази година, посетителите на Пловдивския панаир могат да видят изложбата „Съкровища от долината на тракийските царе”, която представя маската на Терес, главата на Севт III и различни обредни съдове, открити миналата година от екипа на проф. Китов.
2009 г., май
490 фирми от 21 държави ще представят своя продукция на панаира, който ще се проведе от 12 до 17 май в Националния изложбен център.
С най-големи изложбени площи ще участват фирмите от България, Индонезия, Италия и Гърция. 31 малки и средни предприятия от Индонезия, която е партньор на панаира, ще покажат обзавеждане, накити от благородни метали и скъпоценни камъни, облекла, чанти, обувки, кожени изделия, осветителни тела, предмети за дома, произведения на занаятите, туристически услуги. Министър Петър Димитров ще участва в церемонията по официалното откриване на Международния панаир на потребителски стоки и технологии.
Разликата се вижда с просто око – като почнете от броя на фирмите, страните с колективно участие, нивото на посещение от държавни мъже и свършите със страната-партньор. Посетителите на тазгодишното пролетно изложение на ден като брой вероятно са колкото посетилите една филмова премиера, а участващите фирми едва ли са получили това, за което са дошли – бизнес контакти, договаряния и евентуално контракти. Масата от влизащите с билети обикновени посетители посещаваше търговската част или иначе казано – пазаруваше предлаганите от десетина фирми стоки. Бижутерия, ризи, бельо, обувки – това ли е същността на изложението, коментират местни бизнесмени, свикнали с доста по-различна картинка през май. На всичкото отгоре, новият шеф на панаира Богомил Бонев също не издържа и още преди официалното му закриване отпраши за “Слънчев ден”, където сигурно е било и по-посетено и по-приятно. Единствено в административната част има увеличение на работещите, които обаче повечето от времето си прекарват на кафе и цигарка, тъй като работата им е меко казано никаква. Даже и рекламирането на тазгодишния пролетен панаир мина под мотото – нито лев извън моите фирми. По трасето София – Пловдив на магистралата има десетина билборда, които се стопанисват от Гергов, казаха пловдивски бизнесмени. По другите канали за реклама на събитието не изтече почти нищо. Вместо да се замисли за това защо по време на криза, когато всеки контакт и договор за продажба е важен, българските и чужди компании не дойдоха в Пловдив, ръководството на вече частния по същество панаир отбива номера, наречен пловдивско пролетно изложение. Дори иначе силните през предходните години автомобилни присъствия ги няма. И нещата не са от днес. От началото на годината всичките прояви бяха под нивото на предходните години – и като участници и като посещение. Фирми, отказали се да участват в тях са категорични – цените непрекъснато се повишават, посещенията и бизнес ефективността на участието намалява.
Въпросът е защо се стигна дотук и кой има интерес от това?
Версиите са няколко. Първата е свързана с апетитния терен на Пловдивския панаир и желанието на новите му собственици да го превърнат в нещо от типа луксозен бизнес център. Кризата и спадът в търсенето на търговски и офис площи в момента вероятно е спирачка на подобни проекти, но гаранция, че това може да ги спре няма. Георги Гергов не е човек, който ще се съобрази с кризата – той навлезе активно в медиите и започна да издава ежедневник във време, когато и за съществуващите в момента подобни издания няма достатъчно хляб. Купи си и телевизия, макар че влагането на пари в нещо, от което не разбираш, едва ли е печеливша стратегия особено във времена на икономическа стагнация. Но очевидно липсата на пари е последното нещо, от което бизнесменът се оплаква в момента.
През есента панаирът ще има решаващо за бъдещето си представяне. Идват избори, ново правителство и вероятно нови управляващи. Ако те също подкрепят идеите на сегашните собственици на панаира, нещата ще свършат до една година и промените, каквито и да са те, ще влязат в сила. Ако ли не – новите управляващи ще имат проблем, който ще трябва да решават . Но е ясно едно – подобно полусъществуване на търговско изложение, с все по-високи цени, намаляващи участници, изчезващи посетители и увеличаващ се административен апарат не е възможно в света на пазарната икономика. Нещо трябва да се случи, а какво – ще видим наесен.
