Пукнатини

„ Mirabile dictu.”[1]

ГЛЕДАМ И ВЯРВАМ НА УШИТЕ СИ

Чудеса в минало и настояще ● Българщина без православие? Невъзможно

Чудна страна е България. Казано другояче България е страна на чудесата. Комунистите станаха „демократи”. Борците против капитализма се оказаха архикапиталисти. „Левите” са богати, а обявяващите се за „десни” избиратели едва свързват двата края. Чудеса… Ето някои от последните дни.

ПЪРВО ЧУДО

През януари 2002 г. СДС преживява поредната си драма. На редовния конгрес на този филиал на БКП предстои избирането на постоянен генсек. Дотогава временно изпълняваща тази длъжност е пазарджишката адвокатка Екатерина Михайлова, известна с роднинството си с болшевишкия терорист Атанас Семерджиев. За да уподоби Командира, я обявяват за… Класната. Господи, какви имена! 

По онова време мястото на върха на червено-синята пирамида й оспорва единствено Надка Михайлова, чиито партизански псевдоним е Гаражната. Гаргамел все още се прави на Командира, но на практика няма армия зад гърба си. Казват, че навикът е втора природа. Затова мургавият експремиер отново заплашва. На 18 януари 2002 г. бившият Костово–Стойчев „Стандарт” предупреждава: „Костов пъди Надежда Михайлова от СДС”.

Конгресът на БКП–СДС избира за генсек Надка, дето съветваше: „Нахранете журналистите.” „Погнусен” от бившата си партийна рая и за да „се запази чист”, Костов напуска СДС и основава своя партия – БКП–ДСБ. Кадровата политика на двамата уж конкурентни генсеци вляво е забележителна. Гаражната взима за своя патерица близкия до парите на партия Пламен Орешарски. Навярно топлата връзка между тях е т. нар. бизнес. Далаверата, развъртяна от дейците на алчночервената мафия. Нали Камен – съпругът на бившата външна министърка, е потомствен член на БКП и активист на тази партия. Преди промените е бил в онези служби, които са го проводили, за да разведри младата си булка в екзотичен Египет. Самата тя е била секретарка на кървавочервената Леда Милева, за която пък мен ме е гнус да пиша повече…

През това време Командира се обгражда с видни дейци на БКП. Начело в списъка е Евгени Чачев – най-дългогодишният партиен секретар в Живковото Министерство на строежите и комсомолски секретар на българите, работещи в Куба. До него е и джобният Костов генерал Атанас Атанасов, който преди да бъде гуден от Б.Б.[2] начело на контрашпионажа, е бил прокурор. Длъжност, за която се мълви, че нямало как да бъде заета или без членство в БКП, или без принадлежност към „юмрука на партията” Държавна сигурност. Според паметливия архив на Разградското окръжно управление на МВР в края на осемдесетте години амбициозният юрист кандидатствал за шеф в това поделение на репресивните служби на режима. Искал да ръководи дейността на МВР по линията на ДС в оня край, но и да стане заместник-началник на управлението. Като разбрал, че второто не върви в комплект с първото, се разкандърдисал. Офицери от запаса нашепват, че така му заповядали. Готвели го за нова, „демократична” роля…

Третото Костово чудо е бившият антиседесар Асен Агов, носещ имената на комунистически терорист, свързан с атентата в столичната черква „Свети Крал-Света Неделя”. Ала той заслужава специален разказ.

През следващите години Гаргамел ту „гласува с отвращение” за Стефан Софиянски, ту ругае Надка Гаражната, ту се сърди на журналистите и не им говори. Другарката Михайлова не му остава длъжна. На 11 януари 2004 г. крайнолевият всекидневник „Дневник” публикува нейния отговор на Костовите нападки, изречен в една ефирка:

„В предаването „Тази сутрин” тя смятала да изясни тезата си, че Костов има проблем със СДС, а не тя с него, изречена от нея още преди месец по повод интервюто на бившия лидер пред „Нова телевизия”. Надежда Михайлова беше често укорявана, че мълчи, сега ще стане ясно защо мълчеше, каза говорителят на СДС Николай Младенов.

През последната седмица Националният изпълнителен съвет (НИС) и Михайлова бяха подложени на масиран натиск от страна на бившето партийно ръководство да подадат оставка и да се свика извънредна отчетно-изборна конференция. За да предизвикат оттеглянето на Надежда Михайлова, зам.-председателят на парламентарния съюз Димитър Абаджиев обяви своята оставка, а колегата му Муравей Радев в серия остри изявления предупреди, че и той ще си тръгне, ако СДС продължи да се превръща в служебна партия. В отговор зам.-председателят на партията Емануил Йорданов прикани в събота Абаджиев, ако не е съгласен с политиката на СДС, да напусне парламента, а не „да залъгва хората с бутафорни оставки“. Изход от изострените докрай вътрешнопартийни проблеми сините ще потърсят във вторник. Очаква се и избор на член на НИС и на зам.-председател на партията на мястото на Пламен Орешарски, който напусна през юли 2003 г. след оттеглянето му от кметската надпревара. Ако и Екатерина Михайлова изпълни заканата си да подаде оставка, ще бъде избран и втори нов член на ръководството. Така Надежда Михайлова може да си осигури заместници, с които няма да има разногласия по политиката на партията.

Националният форум ще опита да реши кардинално и противоречието между депутатското представителство на СДС, за което се твърди, че е под влиянието на Иван Костов, и партийното ръководство на „Раковски“ 134. Това можело да стане чрез регистриране на парламентарна група, каквато в момента формално няма, тъй като СДС е част от парламентарния съюз на ОДС. Председателят на парламентарната група според устава се избира от политическия орган. Това ще обезсили опонентите на Михайлова сред депутатите, които й искат оставката като председател на парламентарния съюз на ОДС, и ще обезсмисли оттеглянето на Абаджиев и натиска откъм депутатите.”[3]

Обърнете внимание къде се намират днес някои от героите на публикацията. Младият и някога близък до Надка масон и говорител на СДС Николай Младенов е теляк на Б.Б.[4] А пък близкият до Гаргамел бивш съдия Димитър Абаджиев носи ибрика на друг уникат – Яне Лудото. Казват, че всяко селище си има идиот. Свети Врач си има Яне. Още невръстно това момче се увиваше около полите на земеделката Сиси Мозер. Сетне подпря (с какво ли) Волен в неговите ямболски напъни да става кмет на София. После издигна родения с червена връзка левскар с агентурен псевдоним Николай. След още няколко остри завоя днес Шантавото е… „консерватор”, и то от интернационален, предимно английски мащаб.

Ала чудесата не се изчерпват само с това. На 14 май 2009 г. обаче главните действащи лица в сагата – Командира и Гаражната, се прегърнаха. „Изключително ме радва интересът за Синята коалиция и трябва да кажа, че независимо от миналото ние трябва да го оставим зад гърба ни. Десницата има силата да изведе България от кризата и да върне децата ни обратно”, заяви Надежда Михайлова. Въпреки че преди два дни Мартин Димитров отново припомни, че между Надежда Михайлова и Иван Костов продължава да има големи разногласия, днес лидерът на ДСБ Костов обеща да работи за победата на Надежда Михайлова. „Много хора направиха всичко възможно да отнемат правото на десните избиратели да гласуват за Синята коалиция. Последният опит се провали вчера. Даже аз ви уверявам, ние няма да забравим това старание”, отбеляза Иван Костов.”[5]

Морал ли? Нищо лично, това е само бизнес. Гласувай, народе!

ВТОРО ЧУДО

Преди време някои от основателите на СДС станаха депутати от БСП – Стефан Гайтанджиев, Огнян Сапарев… Явно, за да докажат, че СДС всъщност е деноминация на БКП. Други от лидерите на условно „сините” подсилиха ДПС – Христо Бисеров, Йордан Цонев. Трети седесари ругаеха бившия цар, а сетне станаха депутати от Националното движение Симеон ІІ – Емил Кошлуков.[6] Вторият председател на СДС Петър Берон мина през различни унижения от рода на Жорж-Ганчевото „Кажи си думата, Бероне!” Уж намери пристан при националкомунистите от „Атака”, а се оказа, че се борел за ротационно място в президиума на Народното събрание и за депутатска пенсия. Може би най-яростният „антикомунист” от зората на прехода, старозагорският лечител на трупове в СДС Константин (Костадин) Тренчев, се оказа син на комунист и пряк потомък на интернационалните престъпници Георги Димитров и Никола Вапцаров. И от главен „враг” на комунистите изведнъж се кандидатира за евродепутат от филиала на БКП, наречен Евролевица! Кметицата на столицата, потомствена комунистка, се обяви за… „антикомунистка”?! Тя доброволно охраняваше светите болшевишки мощи на правешкия диктатор и бе сред видните гости на откриването на втория му паметник. В резултат на което прихвана „консерватизма” и бе призната от Европейската народна партия за… „дясна”. Което предизвика небивал възторг сред „прогресивната комунистическа общност”. Очаква се с вдигнати юмручета и викове „Рот фронт” нейните представители да запълнят избирателните урни със своя капитал-пролетарски ентусиазъм.

Чудесата в „бизнеса” са не по-малки. У нас няма предприемач, който по един или друг начин да не е свързан с комунистическо-земеделската номенклатура, явните и тайните репресивни служби на червения фашистки режим. Появиха се банки, основани с… пари назаем. Челен опит, на който западните банкери първоначално се учудваха, а накрая май го приложиха и натикаха света във финансово-икономическа криза. В предпоследната по бедност страна в Европа има най-много луксозни автомобили на глава от населението! А т. нар. бизнес всъщност се състои в кражби, източване на различни фондове и данък върху добавената стойност, разпродажба на подарени материални активи и малко алъш-вериш с горива, оръжие, наркотици и вносни стоки. Няма как да е другояче. Защото, както каза един юрист в някакво телевизионно предаване: „Школата в Симеоново не е била и не е училище за икономисти.”

Обаче ние все пак сме живи. И това е чудо.

ТРЕТО ЧУДО

Както населените места, така и медиите си имат свои идиоти. Кореспонденти ми изпратиха откъс от видеозапис на предаването-чудо „Размисли и страсти”, водено от главния медиен идиот. То се излъчва по една уж частна телевизия, зачислена на двама офицери от Държавна сигурност. (Чух че единият бил тежко болен, слава Богу.) Та във въпросното предаване или по-точно в един десетминутен отрязък от него, въпросното чудо на природата, което може да ме накара до известна степен да повярвам в еволюцията, многократно рекламираше друга уж частна телевизия, отдавнашна и стара, но… „Нова”.

Представете си, че в Англия водещ от “Sky” рекламира предаване на конкурентната “Thames”. Не на другия ден, миг след края на емисията ще изхвърчи от медията. И едва ли друга ще го наеме. Което идва да покаже, че у нас няма различни телевизии с много собственици. Както БКП се размножи чрез делене, явно старата „майка-телевизия” роди близнета – BTV, „Нова”, BBT, „7 дни”, TV 7, “Diema” и т.н.

Това не е ли чудо!

Друг медиен феномен са многостаночниците. За по-младите ще обясня – става дума съветски почин за бачкане на няколко работни места. В нашия случай това са момчета и момичета, които за пари са готови да обслужват всеки портфейл. Има един водещ, който работи в т. нар. Национално радио, а официално то е държавна собственост. Едновременно с това същото дете на службите с фамилно име на руска река обслужва една кабеларка. Ако разкажете случая на някого от общественото, а не държавно британско радио BBC, няма да ви повярва. Защото Кодексът на тази организация въобще не допуска подобен ход. Ако го доведете и го изправите пред факта, той ще поклати глава и ще ви погледне със съжаление. Един вид – вие сте наивник. Няма спор, че и радиото, и телевизията са притежание на една и съща организация, фирма или човек. На хартия у нас става дума за уж Националното радио и за „частната” TV 7. Тъй като разказах действителен случай, вече нямам съмнение – и двете медии са притежание на партията-държава.

И това вече не е чудо.

Намират се и „десни”, които тъкат на „леви” станове. Отначало за паница леща, днес за вечеря в лъскав ресторант. Едно от чудесата в тази област бе главният апологет на Командира, който днес го ругае безспир. Това дете на лукавия с име на дърво издава вестник (с чии пари), който минава за… „десен”. Същевременно е коментатор във всекидневник, свързан с ДПС и ДС, и с название на наблюдател. От трета страна, пак (не)успелият „богослов” е наблюдател в ляв седмичник с английско наименование, означаващо почивни дни. Не на последно място всяка заран с наплюнчени пръсти прелиства вестници в една ченгесарска кабеларка с хермафродитска политическа ориентация.

По цял свят това би минало за чудо. У нас – не.

Навремето, в началото на нарочно и удобно позволената слободия, зърнах детска книжка, озаглавена „Дядовото презервативче”. Дни по-късно в един следобеден вестник прочетох мелодраматична случка, станала в най-луксозния тогава хотел в Сливен. Случаен гост се оплакал на управителката, че душът в банята му е откраднат. А служителката го успокоила, че това е „бял кахър”. И му разказала трагикомичната история как друг посетител решил да се запише в историята на страноприемницата с паметник неръкотворен. И вместо „да изтласква в тоалетната, го сторил в… гардероба”.

Когато зърнах родината си, потънала в найлонови торбички и бутилки, и свързах този с предните факти, разбрах, че с България е свършено. Днешните чудеса са шеги пред задаващото се утре. А „народът” наблюдава, чака и като Диоген търси човека. И като правило винаги намира Идиота или Идиотите – да с главно И. За да го… оправят! В нашата страна не историята, а чудесата се повтарят като фарс.

Прочее предизборната кампания на БКП и на разклоненията е открита. Парадът на баш Идиотите е в ход. Това, че ще ви назначат неколцина и ще го изкарат ваш „избор”, е сигурно като смъртта.

Затова: Наслука!