Loading...
В началото на всяка година плеяда от макроикономисти, финансисти, политолози, социолози, даже и… носорози (шегувам се, разбира се) запретват ръкави в опитите си да пророкуват, какво ни очаква през следващата година. Преди да дам най-(без)отговорно и моя дан към този процес искам да заявя, че 2023 г. се оказа годината на несбъднатите прогнози.
Не си спомням такъв тотален провал на горецитираните специалисти в прогностичните си умения. Даже ми хрумнаха две неща по темата:
1. Макроикономистите най-добре е да преминат на работа към съответните министерства на културата (говоря в глобален план), защото дейността им е по-скоро творчески процес с проблемно много индивидуални хрумвания и импровизации, които доближават икономиката твърде много до изкуството и й отнемат статута на сериозна наука.
2. Прогнозирането е процес, който силно наподобява играта с матрьошки – винаги можеш да се оправдаеш, че една прогноза (фигурката, която държиш в ръката) не се е сбъднала, поради наличието на „невидима“ причина, която я обърнала на 180 градуса (фигурката, която е скрита в първоначалната).
