Преди няколко дни попаднах на тази интересна графика – показва 10-те страни, които ще дадат над 50% от ръста на световното население до 2050 г. Напълно логично там ще се концентрират и ръстът на икономическата активност и потреблението на всичко – от енергия до всякакви стоки и услуги.
Средното потребление на първична енергия на човек в света е 76 GJ на година според Energy Institute Statistical Review of World Energy 2023 (данни за 2022 г.). Различията в отделните страни обаче са шокиращи – от около 5 GJ (Суб-сахарска Африка) до над 500 GJ (Катар, Сингапур и Исландия). Важно е да се отбележи, че тези данни са само за „модерна“ енергия, тоест не включват човешката сила, животинската тяга и т. нар. традиционна биомаса (дърва, изпражнения за отопление и готвене). Последните всъщност все още имат значим дял в страните, които не са преминали през своята Индустриална революция. Точно такива страни са на графиката.
Ето същите страни, класирани според годишното енергийно потребление (на модерни източници) на човек от населението + основният им енергиен източник:
1. Египет = 35.9 GJ, газ
2. Индонезия = 35.5 GJ, въглища
3. Индия = 25.7 GJ, въглища
4. Филипините = 18.2 GJ, въглища
5. Пакистан = 15.3 GJ, газ
6. Бангладеш = 10.5 GJ, газ
7. Нигерия = 7.1 GJ, нефт
8/9/10. Кения, Танзания, Етиопия = 4.9 GJ, нефт
Очевидно на всички им предстои гигантски ръст на енергийното потребление. За сравнение в Китай то вече достига 112 GJ на човек – при 33 GJ през 2000 г. Индия, Индонезия и Филипините са в самото начало на подобна експлозивна траектория. Разликата е, че населението им е много по-голямо от това на Китай в началото на века, тоест ръстът на енергийното потребление в абсолютни стойности ще бъде много по-голям. Основното им гориво си остават въглищата като и трите страни разчитат на местен добив.
Само първите пет страни в списъка са надминали средното потребление на модерна енергия на човек на Великобритания от 1850 г. = 11 GJ (реално само въглища). Цяла Суб-сахарска Африка тепърва трябва да започне своята индустриална революция, а въглищата са основното гориво на всеки такъв процес в историята.
Пакистан и Бангладеш се опитаха да прескочат въглищата, захранвайки икономиките си основно с внос на втечнен природен газ. През 2022 г. бяха наказани от реалността – Европа започна да изкупува газ на цени, които тези страни не могат да си позволят и ги изхвърли от пазара, което ги докара до енергийна катастрофа. Днес и двете страни вече залагат много повече на развитие на местен добив и внос на въглища от Индия и Индонезия.
Независимо дали ни харесва или не, това е положението.