Loading...
Изключително интересна графика на Alexander Harizanov!
Показва разликата между среднопретеглената и реалната продажна цена на тока на пазара „Ден напред“ на електроенергийната борса, постигната в последните 3 години от различните типове централи по източници.
Какво значат всъщност данните за 2023 г.? Обяснявам с пример, за да стане ясно за всеки.
Ако приемем, че средната цена на тока през 2023 г. е била 100 лв./MWh, то различните централи са продавали средно (на око от графиката):
1. Големите ВЕЦ (на НЕК) + 33% = 133 лв./MWh
2. Големите ТЕЦ (лигнитните) +19% = 119 лв./MWh
…
3. Фотоволтаичните централи – 25% = 75 лв./MWh
Средната цена на тока е била по-скоро около 200 лв., тоест реалните разлики са 2 пъти по-големи в абсолютна стойност. Това обаче няма съществено значение. Важното в случая е следното:
ВЕЦ и ТЕЦ продават, когато в системата има недостиг => Има търсене, няма предлагане => Продуктът става скъп, защото носи много стойност за купувача!
Фотоволтаиците продават, когато в системата има излишък => Няма търсене, има предлагане => Продуктът става евтин, защото не носи никаква добавена стойност за купувача.
Напълно логично при АЕЦ няма съществено отклонение от среднопретеглената цена => Тя продава по всяко време.
Сега си помислете какво ще се случи с тези разлики, когато през месец март, 2024 г. слънцето се завърне, а ние имаме около 4 GW или 3 пъти повече инсталирани слънчеви мощности в сравнение с март, 2023 г.?
А ако вземем да затваряме лигнитни ТЕЦ без да имаме алтернативни (реално на газ), които могат да ги заменят функционално в системата?
А ако дойде и сушава година и в големите язовири няма излишна вода?
Просто се питам…
В Република България от 1983 година, след 40 години цената за един киловатчас електрическа енергия е на ниво над 1 300 000 (1 милион и 300 хиляди) процента.
Държавната власт не ползва необходими знания за противодействие срещу лоши резултати от употреби на пари. Тази слабост причинява да няма общо регулиране за преодоляване на щети от заеми и подобни договорености.
Въведената неправилна структура на държавния бюджет скрива лошото държавно поведение. Приетият подпомагащ за щети държавен бюджет поразява националното стопанство. Прикритите държавни субсидии създават сегашната инфлация. Понасят се щети.
Щетите от заеми и подобни договорености са смъртна заплаха за държавата. За забавяне на стопанския колапс, правителството взима заеми за плащане на щети от своята слабост. Сегашният държавен дълг е последица от сгрешено държавно управление.
Защо правителството запазва водещата причина за увеличение на цени (няма общо регулиране за преодоляване на щети от заеми и подобни договорености)?
Защо съгласните за правителството да помага за лоши резултати от употреби на валута са недоволни за вредни последици от свое желание?