Доминира убеждението, че природният газ, като въглищата, има краен срок и няма нужда от повече инвестиции

През последните години ЕС е под постоянен енергиен натиск по линия на цените и достъпните количества природен газ – технически проблеми с довеждащата инфраструктура, стачки в Австралия, военни действия в Близкия Изток и др. Въпреки всичко, през януари наблюдаваме намаляване на цените в ЕС и повишаването им в САЩ, които не само добиват, но и са най-големият износител на втечнен природен газ през 2023 г.

И на двете места наличностите в хранилищата са над средните нива за сезона; в ЕС има подтиснато търсене, включително и заради метеорологични условия, а в САЩ – повишено търсене заради рекордни ниски температури на места и проблеми с доставките.

От това развитие могат да се изведат поне два урока. Първият е, че смяната на доставчици може да е скъпа (изисква допълнителни инвестиции в инфраструктура) и сложна (логистика), но нито е невъзможна, нито е безсмислена, особено като си спомним миналогодишните цени 50-70 евро/МВтч със сегашните 30-35 евро/МВтч. (да не говорим за близо 350 евро/МВтч през август 2022 г.). Нещо повече – вече никой не си задава въпроса „ще има ли газ“. Обратното обаче също е вярно – сериозна зима в САЩ и Азия и изчерпване на запасите в хранилищата, може да вдигне цените и в Европа, независимо от метеорологията. Вторият е, че пазарите стават все по-чувствителни към метеорологични явления по цял свят, които водят едновременно до по-високо търсене и ограничаване в предлагането; т.е. инвестициите в инфраструктура стават все по-важни, а през последните години се пренебрегваха.

Всичко това предполага нов подход към сектора, включително преосмисляне на ролята на природния газ при отоплението и производството на електрическа енергия, както и липсата на дългосрочни договори (там страните се спасяват поединично). Този дебат не само че не се води, но и доминира убеждението, че природният газ, като въглищата, има краен срок и няма нужда от повече инвестиции. Това е сигурна формула за нови проблеми, които най-вероятно ще се „решат“ с ново регулиране на цени, печалби, количества и др., докато енергийният сектор не се върне две десетилетия назад.