Loading...
Според публикация на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2023 г. глобалните въглеродни емисии от изгаряне на горива са достигнали нов исторически рекорд от 37.4 милиарда тона. Това са нови 410 млн. т. или +1.1% спрямо 2022 г.
Почти във всяка медия тази новина е придружена с подзаглавие или дълги обяснения в текста, които казват нещо от сорта:
„Ако не бяха ВЕИ, ръстът на емисиите щеше да е много по-голям. Обаче суши, облаци и мъгли отново им попречиха да произведат повече…“
Връщам се на фактите, които са ясно видими в данните:
1. Глобалното потребление на фосилни горива и съответните въглеродни емисии отново растат (първа графика). Това се случва след 1.8 трилиона долара инвестиции в „енергийния преход“ само през последната 2023 г. и общо вече около 7 трилиона долара след 2000 г. От реален преход, тоест бърз, постоянен и ежегоден спад на потреблението на фосилни горива, няма и следа.
2. Въглищата отново имат най-голям дял в ръста на емисиите – те дават около 65% от скока (втора графика). Там, разбира се, най-много допринасят Китай и Индия, които произвеждат практически всичко за целия свят. Интересно е присъствието на трета страна с голям дял в ръста на въглищата – Индонезия. Огромният скок на добива и потреблението на въглища там се дължи преди всичко на огромния скок в добива и рафинирането на никел – изключително енергоемки индустрии. Индонезия днес вече дава около 50% от никела в света – този процес свали радикално цените на метала. Тъй като никелът е основен метал в производството на батерии за електромобили, въглищата на Индонезия реално стоят зад спада на цените на батериите и рекордните продажби на електромобили в света. А даже не коментирам катастрофалното обезлесяване и замърсяване на земите, въздуха, водите и моретата там. Интересно, нали?
3. Третата графика показва ефектите на някои процеси върху глобалните въглеродни емисии. Първо, топлата зима (heating degree days в жълто) силно е намалила нуждата от енергия и съответно натиска емисиите надолу. Тя обаче се оказва напълно компенсирана от недостига на вода в Китай (hydro shortfall в светлосиньо), слабият мусон в Индия (зелено), слабият вятър и топлите дни (нужда от климатици). Емисиите растат и заради силното завръщане на авиацията (червено; отново исторически рекорди през ден) и отварянето на Китай. Спадът на индустриалното производство в Развития свят също води до намаляване на емисиите.
Последната графика и коментарите към нея заемат огромна част от доклада и будят недоумение в мен. Задавам си няколко прости въпроса:
Как стана така, че модерният (все по-виртуален) свят става все по-зависим от капризите на времето?
Как стана така, че намаляването на индустриалното производство и съответното енергийно потребление се превърнаха в някаква „цел“ или даже „ценност“ на Запада?
Колко още пари трябва да се потрошат за ВЕИ и тотална електрификация, за да схванем, че този път няма да ни доведе до „енергиен преход“, а просто ще ни направи толкова зависими от природата, колкото сме били през Средновековието?
Това е положението и то няма да се промени съществено през 2024 г. Очаквам относителна стагнация при въглищата, която ще бъде компенсирана от голям скок на газа (цените му отново позволяват потребление) и стандартен ръст при нефта. Крайният резултат ще бъде много подобен на 2023 г.
Ето и малко повече информация за никела от Индонезия: https://news.mongabay.com/…/indonesias-coal-burning…/
