Loading...
„Дългова криза“ не трябва да се приема само като проблеми с публичните финанси; домакинствата и бизнесът (в таблицата) също не са в цветуща форма. Данните са въпреки значителното номинално нарастване на брутния вътрешен продукт в между 2012 и 2022 г. Последното прикрива колко значително в абсолютна стойност е увеличаването на задлъжнялостта на частния сектор.
Таблицата показва няколко неща:
1. Частният сектор на най-големите икономики на света е затлачен от напълно неустойчиво равнище на дълг.
2. Когато условията на финансиране се затегнат трайно (разбирай обикновено под формата на ръст на лихвите) и/или потреблението спадне, обслужването на подобна корпоративна задлъжнялост ще е много предизвикателно. В подобен сценарий бих очаквал класическо разиграване на бизнес цикъла с изпадане в икономическа рецесия, ръст на безработицата и фалити на компании. Всички тези феномени болят, но са оздравителните процеси за икономиката, които обаче ще бъдат блокирани от управляващите чрез нови порции дълг и печатане на пари от централните банки, т.е. инфлация.
3. Трябва да имаме предвид, че в Европа много по-голям дял от корпоративния дълг идва от банково кредитиране, за разлика от в САЩ например. Не че и там няма значителни корпоративни кредити, особено към конкретни сектори.
4. Страните, в които има понижение на задлъжнялостта на частния сектор спрямо БВП, не са „светлина в дъното на тунела“. И в Нидерландия, и в Испания, и в Италия дългът на частния сектор към БВП е огромен. Трите не „балансират“ лекия ръст в Германия и значителния във Франция. За съпоставка – Нидерландия е четири пъти по-малка икономика от Германия; Испания е с към 40% по-голяма от Нидерландия.
Може би предстоят интересни времена.
