Loading...
От края на миналата годината следим експериментите на новият аржентински президент Хавиер Милей, който сам нарича себе си анархокапиталист. След сигурно половин век икономически упадък, страната се озова с хиперинфлация, песо, което не струва и хартията, на която е отпечатано, както и не си плаща дълговете. Нещо, през което минахме през 1997 г. и по-добре да не се връщаме там.
От началото на годината Аржентина работи на бюджетен и търговски излишък, броят на министерствата беше орязан двойно – от 18 на 9, а редица регулации бяха отменени. Една от тях е за цените на наемите. Както и в някои европейски градове, очакваше се тя да доведе до по-достъпни жилища. Реалността обаче е друга. Собствениците просто изтеглили имотите си от пазара и така стотици хиляди в Буенос Айрес останали без покрив, поради дефицит.
Милей отмени регулацията и офертите за жилища скочиха с 200 процента (три пъти). Цените също се нормализираха. Така работи икономиката. Търсене и предлагане. Не постигаш успех като ограничаваш едното.
А темата е важна, понеже такива експерименти имаше в някои градове в Европа. Доведоха до същото – по-малко строителство и изтъняло предлагане.
Всъщност виновник за ръста на имотите в Европа е яростното печатане на пари след 2008 година. Те се наместиха по линията на най-малкото съпротивление и така цените на активите отидоха в небето, а средната класа изтъня. Затова и растежа на континента е много след Азия или щатите. И с още от същото… ами ще си пеем „Не плачи за мен Аржентина“.
Photo: World Economic Forum
