Данните от началото ноември ясно го показват:
Когато АЕЦ Козлодуй работи само с един блок, рязко ставаме голям нетен вносител на ток.
Това се случва за втори път тази година. За съжаление е най-силно изразено в пиковите часове с най-голямо потребление – вечер от 17 до 21 ч. когато фотоволтаиците се отдават на заслужен отдих.
В нормална пазарна ситуация (без скъпи въглеродни квоти!) лигнитните ни ТЕЦ биха работили много повече, за да покрият нуждата на системата. Големите ВЕЦ също биха се включвали по-активно, но е суша и трябва да си пазят ресурса за много по-високите товари през зимата.
Вместо това яко внасяме ток – втората графика ясно показва, че той идва основно от Гърция. Третата пък показва колко добре корелират цените на тока с производството на газовите ТЕЦ там. Залезе ли слънцето, газовите им ТЕЦ рязко вдигат от под 1000 до над 4000 MW мощност и балансират системата, вкл. и на България. Отделно има и внос на ток от въглищни ТЕЦ от Сърбия, Турция, Северна Македония, които не се занимават с плащане на квоти, но това явно има по-малък ефект.
При сегашните цени на газа и въглеродните квоти нашите лигнитни ТЕЦ не могат да се конкурират с гръцките (и румънските) газови. Принос към този процес има и факта, че държавата изземва печалбите на нашите ТЕЦ над определени нива с т. нар. „таван на цените“, тоест самоубиваме си малкото останали диспечеруеми мощности.
Дано не се получи някаква авария в АЕЦ Козлодуй през зимата, че последствията могат да бъдат наистина ужасни…