Loading...
Понятието „базово училище“ в днешно време се е свело почти изцяло до мястото, където студентите си карат студентските стажове.
А някога базовото училище е било много повече. Там университетските преподаватели и докторантите са провеждали своите педагогически експерименти. Там са се въвеждали и апробирали новите учебници и учебни програми преди да се внедрят масово за останалите училища. Там са се изпробвали алтернативни форми на обучение и са се въвеждали изцяло нови учебни предмети.
Положението в днешни дни е горе долу следното:
– Който трябва да експериментира каквото и да е, трябва да се спасява поединично и да върви по ръба на бръснача на позволеното и непозволеното. Как един изследовател да направи смел експеримент, след като е задължен да работи по фиксираната учебна програма, утвърдена от МОН? И къде да си проведе експеримента – ще има ли училище, което ще го вземе на работа временно докато си свърши работата по дисертацията, а после ще си тръгне?
– Апробации на нови учебници и учебни програми няма. То дори обществените обсъждания са проформа (изпращаш писмо по електронна поща и дори не получаваш отговор – само им влизаш в статистиката). Всичко се апробира „на живо“ – директно въвеждат промените за всички, като понякога обучението започва дори преди учебниците да са написани.
– Да, има т.нар. „иновативни училища“, където се даде някакво поле за експериментиране. Но дори то задължително минава през дълъг проект и нуждата от поставяне на печат „одобрено“ от МОН. Няма гъвкавост и няма динамика – всичко е тромаво и бюрократизирано до крайност. Поле за експериментиране и внедряване на иновации няма. Само централната власт има право да е „иновативна“ и да преценява какво е новаторско и какво не е.
Образователната ни система никога не е била по-социалистическа – тя е много по-бюрократизирана и много по-цензурирана от онази преди, която беше под контрола на тоталитарен социалистически режим. За да можем да излезем от капана на „да облечем всички хора с един и същи размер риза“, ние трябва неизбежно да започнем смела реформа към повече свобода в образованието. Може да се започне именно в посоката, за която говорих в началото – да се възвърне блясъка на истинските базови училища, които бяха средищата за творческо експериментиране в образованието. Именно те могат да послужат за добрия пример, че уравниловката не работи добре и няма да стане нищо лошо, ако се позволи на някои да бъдат съществено различни. Умелото използване на различията и развиването на конкуренция, а не уравниловката движат обществата напред.
