Поглед под повърхността показва по-различна картинка. Растежът през септември се дължи основно на минния добив и енергетиката.
Двата отрасъла са силно свързани и потреблението им зависи от времето. Въглищата, които не използваме (два блока на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“ ще заработят от 1 януари – ситуацията там е показно за бюрократичен абсурд, но това в друг пост), изнасяме, за да внасяме ток от съседните страни. Разбира се, вносният ток, за който плащаме, е значително по-скъп от въглищата.
Извън тези сегменти, производството не просто се свива, а спадът му се ускорява -1,9% през септември спрямо -1,7% през август. Данните са на годишна база; на месечна база има лек ръст. Въпреки него производството е в контракция от февруари 2023 г.
Казано просто, спадът е траен процес, който не се дължи само на базовия ефект от високите темпове на растеж през 2022 г. Тепърва поръчките от Западна Европа към цели отрасли ще започнат да се понижават.